Могъщите мъже
Давид копнееше за вода и каза: „О, дано някой ми донесе вода от кладенеца до портата на Витлеем!“ И така, тримата могъщи мъже пробиха филистимските линии, извадиха вода от кладенеца до портата на Витлеем и я донесоха на Давид. Но той отказа да я пие; вместо това я изля пред Господа. (2 Царе 23:15-16)
Красива картина на поклонение е представена пред нас в действията на тези трима могъщи мъже. Те преодоляха врага и донесоха водата на Давид с голям личен риск и въпреки огромните препятствия. Не им беше заповядано да извършат това дело. Това не беше военна служба. Те действаха от любов към своя водач.
Подобно на това, нашето поклонение пред Господа не трябва да се извършва като задължение, а като акт на преданост, защото Го обичаме. Истинското поклонение ще включва време, усилия, жертви и понякога преодоляване на големи бариери, хвърлени по пътя ни от нашия враг. Забелязвали ли сте някога колко много препятствия се появяват, когато искате да се поклоните на Господа?
Фактът, че Давид изля водата на земята, кара да изглежда, че могъщите трима са участвали в напразно усилие. Но Давид счете техния акт за толкова значим, че го почете и го „издигна“, като го даде като възлияние на Господа.
Нашето време за поклонение пред Господа може да изглежда на някои като загуба на време и усилия. В крайна сметка, хвалението на Господа нито храни гладните, нито осигурява подслон на бездомните. Но от Божия гледна точка, нашето тихо поклонение, както и нашето активно поклонение, има голяма стойност, защото носи освежение на сърцето на нашия Цар.
