От: Дж. Н. Дарби
Лука 22:39-46, 23:33-49
Нашият благословен път, възлюбени братя, докато чакаме Божия Син от небето, е да се храним с Него като с хляба, който слезе от небето. Сред труда, вълненията и ударите, които са участта на Божия народ, докато е в този свят, Той ни дава Себе Си като храна за сърцата ни. Така всичко, което Той беше като Човек тук долу, става най-скъпоценно за нас; но за да се храним с Него като въплътен Спасител, първо трябва да Го познаем като разпнат.
Човешкият Син в Евангелието от Лука
В Евангелието от Лука Господ Исус е специално представен пред нас като Човешкия Син. Често е отбелязван контрастът между Евангелието от Йоан и това от Матей.
В Йоан Той е Божият Син – божествена Личност; независимо дали в Гетсиманската градина или на кръста, изобщо не виждате страдание. Една и съща сцена е описана и в двете; но в Матей получавате другата страна. В Йоан намирате, когато войниците дойдоха да Го хванат: „И щом им каза: Аз съм, те отстъпиха назад и паднаха на земята“ (18:6); но Той свободно им се предава.
Ако не беше това, Той трябваше само да си тръгне и да ги остави да лежат там; но Той се предаде за славата на Своя Отец и показвайки любовта Си към Своите: „И тъй, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат“ (18:8) – Той се поставя напред, за да могат те да избягат. Така, на кръста в Йоан не намирате думите, дадени от Матей – „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Той предава Своя Дух. „Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се изпълни Писанието, каза: Жаден съм. Там имаше съд, пълен с оцет; и те напълниха гъба с оцет, сложиха я на исоп и я поднесоха към устата Му. Исус, като прие оцета, каза: Свърши се! И наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:28-30). Той предаде Своя дух.
В Евангелието от Матей получавате другата страна. В Гетсиманската градина Той „се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша“ (27:39); и когато беше на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (27:46).
Страданието на Христос: Гетсиманската градина срещу Кръста в Лука
В Евангелието от Лука има нещо, което на пръв поглед може да изглежда като трудност за ума, но то разкрива Христос по специален начин, затова говоря за него тук.
В Лука има повече страдание в Гетсиманската градина, отколкото във всяко друго Евангелие; а на кръста – никакво. Защо е така? Защото като човек Той е над всичко, през което преминава.
Характерът на страданията на Господ в Лука би ни накарал да си спомним, за скъпоценното утешение на душите ви, че Той беше съвършен Човек – безгрешен, разбира се, но Човек. Когато възкръсна, Той казва: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм Сам; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (24:39). Той искаше да донесе на душата цялата благословена истина за това колко напълно Човек беше Той. Вижте как това е отбелязано в Гетсиманската градина: „когато дойде на мястото, каза им: Молете се да не паднете в изкушение“ (22:40).
В Лука Го намирате постоянно да се моли като човек – съвършен човек, послушен и зависим. „Човек не само с хляб ще живее, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Мат. 4:4). В Лука Го намираме „цяла нощ в молитва към Бога“ (4:12). Друг път „Той се качи на планина да се моли, и докато се молеше, видът на лицето Му се измени“ и Той се преобрази (9:28). В Гетсиманската градина „Той коленичи и се молеше, казвайки: Отче, ако искаш, отмини Ме тая чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето, който Го укрепяваше. И като беше в агония, Той се молеше по-усърдно.“ Там отново виждате човека.
Забележете как в това Евангелие има по-голямо развитие на Неговите страдания, отколкото във всяко друго – „Като беше в агония, Той се молеше по-усърдно.“ Колкото повече чувстваше дълбините на онази ужасна чаша, която трябваше да изпие, толкова по-усърдно се молеше. При нас твърде често проблемът, който изпълва умовете ни, ни отвръща от Бога; но „Той се молеше по-усърдно.“ Агонията Го доведе до Бога; и това е точно правилното нещо. „И потта Му стана като големи капки кръв, падащи на земята.
И когато стана от молитва и дойде при учениците Си, намери ги заспали от скръб, и им каза: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. И докато Той още говореше, ето, множество, и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях и се приближи до Исус, за да Го целуне; но Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“ Там имате в учениците човека в неговата немощ; в Юда – човека в неговата омраза и злоба; а в Христос – човека в неговото съвършенство. Горките ученици спяха от скръб, докато Той се молеше „по-усърдно, като беше в агония.“
Когато стигнем до кръста в това Евангелие, не намираме и следа от агонията. Той беше преминал през всичко това духом в Гетсиманската градина и тогава е над всичко. Кръстът: Над всички обстоятелства
Сега не говоря за Неговото изкупително дело, а за Неговата смърт. „Исус, като извика отново със силен глас“ – без слабост – „предаде дух“ (Мат. 27:50). В Лука намирам тези думи: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“
Там имате съвършеното, благословено, безмътно съзнание на Човека, предаващ Своя дух с пълно доверие на Своя Отец. Това характеризира всичко, което Христос беше на кръста. Той е над всички обстоятелства – толкова напълно над тях, че Неговото занимание е с другите; първите Му думи на кръста са: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Нещастната злоба и омраза на хората бяха довели до Неговото разпъване; но горките евреи не знаеха какво правят. Те Го оскърбяват и обиждат; „разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий;“ „подиграваха Му се, казвайки: Други спаси, нека спаси Себе Си;“ „войниците също Му се подиграваха“ – дори злосторниците „Го хулеха.“ И какво намирам? – че Той беше над всичко това!
Той може да се обърне към бедния разбойник, висящ до Него, с тези думи: „днес ще бъдеш с Мене в рая.“ В сърцето на този беден злосторник се извършваше благословено дело; във всички агонии на кръста, макар и да вярваше, че Той е Господ, той не търси незабавно облекчение от Неговите ръце, но казва: „Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.“ И Господ му отговаря: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Той ще бъде с Него, когато дойде в царството, и със сигурност Той ще дойде така; но сега Той показва мястото, което заема, като е премахнал греха, и казва: Не, няма да чакаш царството; ще бъдеш с Мене днес в рая.
„И беше около шестия час, и настана тъмнина по цялата земя:“ всичко беше тъмно, но Той донесе светлина в него. „И като извика със силен глас, каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ Можете да наречете това вяра или доверие в Неговия Отец. Има тази разлика при нас, ако сме видели Исус отдясно на Бога, можем да кажем, като Стефан: „Господи Исусе, приеми духа ми;“ но Той можеше да каже: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ Тази благословеност Той имаше като човек, макар и да преминаваше през горчивината на чашата на гнева – отивайки в най-пълните й дълбини.
В Гетсиманската градина агонията беше такава, че „потта Му стана като големи капки кръв.“ Там Той премина през всичко това със Своя Отец, така че когато дойде на кръста, Той беше над всичко това. В известен смисъл това е нашето място; ако можехме само да преминем през всяко изпитание предварително с Бога, внасяйки Бога духом в него, както Той направи, щяхме, когато дойде изпитанието, да имаме Бога с нас в него. Нашият път: Следвайки примера на Христос
Нашите изпитания са малки в сравнение с Неговите, но те ни изпитват и проверяват – без съмнение – но принципът е същият. Трябва да Го следваме по нашия път, и ако отнесем скръбта или изпитанието на Бога, дори ако то ни доведе до агония (както може, защото представянето му на Бога го прави по-остро), можем да отнесем тази агония на Него; и ще открием, че можем да бъдем над обстоятелствата с хората, когато сме преминали през тях съвършено с Бога.
Послушанието на Христос беше съвършено. Неговата човешка природа, както виждате в Евреи 2:20, беше съвършено изпитана, но винаги съвършена в изпитанието – всичко беше съвършено в Него. Добре е за нас да изучаваме какво беше Христос – наистина да размишляваме върху това и да извлечем полза от него за душите си. „И като се намери в образ на човек, смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст: затова и Бог Го възвиси и Му даде име, което е над всяко име“ (Фил. 2:8-9).
Трябва да чувстваме нуждата да пребъдваме с Бога и Бог с нас. Ако искате да получите благодатта на Христос – ако искате да растете в подобие на Него, трябва да се храните с Него. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него“ (Йоан 4:56).
Господ да ни даде, в съзнанието на целия грях, нещастие и мизерия, които са в нас самите, така да се храним с Христос, че сърцата ни да бъдат изпълнени с благословеното чувство за това, което Той беше: за да можем още повече да разберем любовта и благодатта на Бога.
