Относно Числа 11 Пример за оплакване
Оплакването е толкова често срещано в наши дни, че почти е начин на живот за много хора. Почти всеки се оплаква. И защо не? Има толкова много неща, за които да се оплакваме: политици, трафик, данъци и всякакви проблеми! Но фактът, че е толкова често срещано, не го прави правилно. Библията строго осъжда греха на оплакването. Тя учи, че оплакването е погрешно за християните.
Бог ни представя пример за оплакване в Числа 11. Ние не само наблюдаваме оплакването на израилтяните, но и придобиваме представа за причините зад тяхното оплакване. Освен това виждаме трагичните последици, които сполетяха Израел поради тяхното оплакване. Разбира се, всичко това има приложение и за нас днес. 1 Коринтяни 10:11 казва, че нещата, които са се случили в живота на Божия народ преди повече от 3000 години, „бяха написани като предупреждения за нас.“
Предисторията на Числа 11 е пътуването на Израел в пустинята. Бог използва Моисей, за да ги изведе от робството в Египет. Те бяха на планината Синай, където бяха дадени Десетте заповеди, и сега се движеха към Ханаан, където днес се намира страната Израел. Но те се оплакваха по целия път. Заради тяхното мърморене Бог ги дисциплинира строго. Някои всъщност загубиха живота си! Числа 11 ни крещи, че Бог не одобрява оплакването. И 1 Коринтяни 10:10 ни увещава: „Нито роптайте, както някои от тях роптаха – и бяха избити от ангела-губител.“
Оплаквания за ежедневни проблеми
Виждаме няколко различни области на оплакване в Числа 11. В стих 1 хората се оплакваха от „трудностите“ на пътуването. Не беше един проблем като глад, епидемия или нов фараон, който ги преследваше. Беше просто нормално оплакване за дребните трудности на живота и пътуването в пустинята – влачене на палатки, същата стара природа, горещи дни и т.н. Ако не беше това, което Библията учи тук, може би щяхме да сме склонни да кажем, че това беше законно оплакване! Но този стих ни казва, че това „мърморене“ разгневи Господа и Неговият огън „изгори някои от покрайнините на лагера.“
Оплакваме ли се и ние от проблемите на ежедневието? Ами храната, поставена пред нас? Ами несправедливата работна натовареност, която ни е стоварена? Ами времето? Да, тези „трудности“ може да не са по наш вкус, но не бива да се оплакваме от тях. Господ винаги има добри причини за трудностите, които Той позволява да ни сполетят. Второзаконие 8:2-3 записва няколко от тях: „за да те смири... за да те изпита... за да те научи.“
Значително е, че дисциплината на Господа беше по-активна близо до покрайнините на лагера. Най-вероятно това включваше изоставащите, „сбирщината“ (11:4), които бяха извън ред. Бог беше заповядал на Израел да лагерува и да марширува в много прецизно подреждане (Числа 2,10). Вероятно тези по краищата на лагера не бяха на мястото си и изразяваха недоволството си както с действия, така и с думи. Изглежда, че във всяко християнско общение или служение винаги има изоставащи или привърженици. Често най-силните и остри оплаквания идват от периферната група.
На мястото ли сме по отношение на Божия народ? Или може би сме в „покрайнините на лагера“, оплаквайки се и по този начин призовавайки тежката ръка на Божията дисциплина? Забележете също в Числа 11:2, че Бог спря огъня на дисциплината в отговор на молитвата на Моисей. Молитвите на верния Божи народ за днешните изоставащи може да имат много общо с Неговата толерантност към оплакващите се.
Оплаквания за недоволство
В Числа 11:4-10 виждаме, че израилтяните също се оплакваха от храната, която Бог им беше дал. Господ чудотворно осигуряваше ежедневна доставка на манна – безплатен хляб от небето! Когато за първи път им беше дадена, хората бяха много благодарни и й се наслаждаваха. Те казаха, че „има вкус като питки, направени с мед“ (Изход 16:31). Но те започнаха да приемат манната за даденост и им омръзна (11:6). Вече нямаше онзи сладък вкус на мед. Сега се оплакваха, че има безвкусен вкус на питки, изпечени с олио (11:8). Разбира се, самата манна не се беше променила; промени се тяхната оценка за Божието осигуряване.
Но със сигурност Израел трябва да бъде извинен за това оплакване! В крайна сметка, люспи от манна за закуска, сандвичи с манна за обяд и бургери с манна за вечеря не са толкова апетитни! И все пак четем, че „ГОСПОД се разгневи извънредно“ (11:10). Защо? Защото хората не бяха благодарни за Неговите дарове. Вярно е, че манната не беше пържола или омар, но беше добра и хранителна храна за изморителното пътуване. Вместо да благодарят на Господа за Неговото ежедневно осигуряване, те се оплакваха и копнееха за пикантните храни на Египет (11:5).
Доволни ли сме от това, което Бог ни е осигурил? Има много практически начини, по които това може да се приложи, но нека помислим за духовното осигуряване, което Бог ни е направил в Христос. В Йоан 6 Исус говори за манната, а след това продължава да показва, че Той е „истинският хляб от небето“ (Йоан 6:32). Както манната беше Божието средство за поддържане на физическия живот на Израел, така и Христос е начинът, по който се поддържа духовният живот на вярващия. Ние трябва да се храним с Него. Той е не само източникът на нашия духовен живот, Той е храната за този живот.
Доволни ли сме от Христос, или се оплакваме, че сме неудовлетворени? Божието Слово учи, че всичко, от което се нуждаем за пълно и цялостно удовлетворение, се намира в Христос. Но проблемът с много от нас е, че все още желаем „праза, лука и чесъна“ от предишния ни живот (11:5). Народът на Израел се оплакваше, че е неудовлетворен, защото започна да копнее за нещата от Египет, от които беше избавен.
Християните, които все още жадуват за нещата от този свят, ще бъдат неудовлетворени духовно. Ако нашите „вкусови рецептори“ са възбудени от силни желания да изпитаме това, което този свят предлага, или да натрупаме материалните неща от този свят, или да напреднем в този свят, тогава нещата на Христос ще изглеждат безвкусни и безлични. Къде са нашите вкусови рецептори?
Божията реакция на оплакването
Реакцията на Господа на оплакването на Израел относно Неговото осигуряване ни учи на още един важен урок. В 11:18-20 Бог каза на Моисей, че ще даде на хората месо за ядене. Той ще им даде точно това, за което копнееха, и то в такова изобилие, „докато не излезе от ноздрите ви и не го намразите.“ И точно това се случи, и в алчното натрупване на месото те отново изпитаха тежката Божия ръка на дисциплина (11:31-35).
Християнинът, чиято душа стене за нещата от този свят, може да получи желанието си. Но Бог може да изпълни молбата по такъв начин, че да включи и Своята бащинска дисциплина. Какъв баща би бил Бог, ако нашите неконтролирани желания не водеха до сериозни последици? Нека не мислим, че само защото Бог ни е позволил да имаме желанията на сърцата си, ние имаме Неговото одобрение. Този урок е обобщен за нас в Псалм 106:14-15: „В пустинята те се поддадоха на желанието си; в пустошта изпитаха Бога. Затова Той им даде това, което поискаха, но изпрати върху тях изтощителна болест.“
Грехът на оплакването беше една от причините Израел да се скита в пустинята четиридесет години. Отне само няколко часа, за да изведе хората от Египет, но отне четиридесет години, за да изведе Египет от хората. Възможно ли е да се скитаме в пустинята на християнския живот поради греха на оплакването? Може да сме напълно наясно с доктрината и ангажимента, но въпреки това продължаваме да мърморим.
Оплакването, разбира се, е само повърхностен симптом на много по-дълбок проблем – недоволството. Ето защо Библията толкова силно осъжда оплакването. Мърморенето на оплакването е доказателство, че сме недоволни от начина, по който Бог ни позволява да живеем. Решението на този проблем е да разпознаем греха си и след това да признаем, че нашият небесен Отец винаги знае кое е най-доброто за нас – дори и малките проблеми, които Той ни позволява да срещнем.
