Стойността на изпитанията
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато изпадате в разни изпитания, знаейки, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши съвършеното си дело, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък... Блажен е онзи човек, който устоява на изкушение; защото след като бъде одобрен, той ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. — Яков 1:2-4,12 NKJVВ това вие много се радвате, макар и сега за малко, ако е необходимо, да сте били наскърбени от разни изпитания, за да може истинността на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от злато, което погива, макар и да е изпитана с огън, да бъде намерена за похвала, чест и слава при откровението на Исус Христос, Когото, без да сте видели, обичате. Макар и сега да не Го виждате, но вярвайки, вие се радвате с неизказана и пълна със слава радост. — 1 Петър 1:6-8
Бог използва изпитанията, за да ни покаже нашите недостатъци и провали. Те са Неговият начин да изгражда характер чрез духовно изкопаване. Никога не знаем какви благодати и качества притежаваме, докато едно изпитание не ги разкрие. Тогава вярата и смелостта, които изглеждаха като стълбове на ентусиазъм, се разколебават и душата се срива в безпомощност само върху Христос.
Изпитанията на Яков го доведоха до края на себе си. Страданията на Йов унищожиха неговата самоправедна увереност. Падението на Петър разби неговата самодостатъчност и го принуди да се облегне на своя Господ и да намери силата си само в Него.
Изпитанията правят Христос реален
Ето защо Господ ви изпитва: за да ви убеди, че вашата оценка за собствената ви сила е силно преувеличена и да ви доведе до мястото, където можете да кажете: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Галатяни 2:20). Изпитанията правят Христос реален за нас и предават Божията благодат и благословение на нашите души и на тези около нас. Бог допуска изпитания в живота ни, докато Христос не стане толкова реален, колкото нашите сълзи, скърби и проблеми. По този начин трудните места придобиват голяма стойност, тъй като стават стъпала към небесни благословения.
Изпитанията ни учат:
1. Божиите ресурси.
Изпитанията ни помагат да открием Божиите ресурси. Учим за Неговата вседостатъчност в трудни обстоятелства. След преживяването им в пустинята, Бог каза на Израел, че ги е изложил на среда, където нямало естествени провизии, за да ги научи, че Той е достатъчен за всяка нужда и че „човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4; Второзаконие 8:3).
Колкото повече Бог посреща нуждите ни, толкова по-реален става Той за нас. Всяка трудна ситуация е просто още един повод Той да се покаже в Своята безкрайна мъдрост, сила и благодат. Павел ни казва, че е бил изложен на всякакви трудности, за да може Христовата сила да почива върху него според нуждите му. Всяко ново изпитание беше възможност Христос да му каже: „Моята благодат ти е достатъчна“ (2 Коринтяни 12:7-10). Намираме ли Го равен на изпитанията в живота ни?
2. Вяра.
Изпитанията изпитват нашата вяра и развиват доверие. Трудностите са божествени стимули, които укрепват нашата увереност в Бога. Орелът учи малките си да летят, като разкъсва гнездото си и ги хвърля във въздуха, където те трябва или да летят, или да паднат. Тогава те бързо научават неразвитата сила в малките си крила и намират тайната на нов живот във вятъра и пред лицето на слънцето.
По този начин Бог също учи децата Си да изпитват крилата си на вяра, като разбърква гнездата им, отнема им опорите и ги хвърля в бездна на безпомощност, където те трябва или да паднат, или да се научат да вярват, че Бог е там под тях.
Толкова лесно ни е да се облягаме на нещата, които можем да видим, вместо да ходим с невидимия Бог, както Петър ходеше по морето. Но ние трябва да научим този урок, ако душите ни някога ще обитават в Божието вечно спокойствие, където вярата трябва да бъде единственото сетиво, а Бог – нашето всичко във всичко.
Много нежно Той съобразява всяко изпитание с нашата слаба сила и ни води напред, докато можем да понасяме все повече и повече. Доверяваме ли Му се в трудните места на живота и ставаме ли по-силни, докато понасяме трудности като добри войници на Исус Христос? (2 Тимотей 2:3).
3. Зависимост от молитва.
Изпитанията ни учат да оставаме насаме с Бога. Те доведоха Яков на колене при бродовете на Явок (Битие 32:23-30). Те научиха псалмиста да намира „тайното място на Всевишния“ (Псалм 91:1). Те направиха живота на Павел един от непрестанна зависимост от Господа (Филипяни 4:13).
Унизително е да мислим, че Бог трябва да използва страдание и изпитания, за да привлече децата Си към Себе Си. Това е така, защото лекотата и комфортът ни водят до независимост. Времената, които са ни доближили най-много до Бога, са били времената, когато сме могли да кажем: „Ти си познал душата ми в нещастия“ (Псалм 31:7).
4. Любов.
Когато Бог иска да ни научи да обичаме, Той понякога допуска лошо отношение, несправедливост и може би дори най-тежката неправда да ни доведе до Него за любовта, която „понася всичко... издържа всичко“ (1 Коринтяни 13:7). Първо, откриваме, че нямаме достатъчно любов за изпитанието. След това, докато постепенно научаваме този смиряващ урок, Той ни води към по-дълбоко изпитване, докато не можем да Му благодарим за огъня, който ни изложи на дълбините на Неговата благодат и Неговата побеждаваща любов.
5. Търпение.
В Божието училище се учим да издържаме, а търпението е коронясващата благодат на християнския живот. Когато търпението извърши съвършеното си дело, тогава ставаме „съвършени и цели, без никакъв недостатък“ (Яков 1:4). Този коронясващ урок от духовния живот най-често се научава в училището на страданието.
Изпитанията отнемат страха от страдание и ужаса от болка, докато преживяваме Божията поддържаща благодат. Те ни дават възможност да облечем Неговата сила и смелост и да се издигнем над хватката на страха, докато не приветстваме конфликта и победата като добри войници на Исус Христос.
Изпитанията ни подготвят да помагаме на другите
Когато се справяме с изпитанията за Божия слава, ние показваме на света какво може да направи Бог за Своите деца и какво могат да постигнат изпълнените с Христос животи там, където другите се провалят. Бог иска да бъдем живи послания, или писма, на Христос до хората (2 Коринтяни 3:3), показвайки им с нашия пример, че Христос може да пази Своите във всяка ситуация и че силата на Неговата благодат е практична и приспособима към всяка човешка нужда.
Изпитанията ни подготвят да помагаме на другите чрез уроците, които научаваме от всяко преживяване (2 Коринтяни 1:3-4). Нечувствителното и незряло сърце до голяма степен е неспособно да утешава, съветва и благославя страдащия свят. Бог трябва първо да изгори в нас това, което иска да дадем на другите. Болезнено преживяване ни квалифицира да утешаваме, укрепваме и насърчаваме душите, които Той ни изпраща, и на които можем да кажем: „Аз съм бил там и мога да ви кажа от собствен опит, че „моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своите богатства в слава чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:19).
Изпитанията са поводи за победа
Изпитанията стават поводи за награди – вечни корони, които никога няма да преминат. Когато историята бъде забравена и записите на времето бъдат изтрити – когато слънчевата система изчезне – вечните резултати от изпитанията ще блестят в живота ни, докато споделяме с Бога новите небеса и новата земя, и славите на идващата епоха.
Опитваме ли се да се учим от скърбите си? Да спечелим корона? Да получим от настоящите си изпитания всичко, което Христос има за нас? Ще бъдем ли „повече от победители чрез Този, Който ни възлюби“? Ще понасяме ли трудности като добри войници на Исус Христос? Ако е така, някой ден ще чуем Той да казва: „Браво, добри и верни слуго... Влез в радостта на своя Господ“ (Римляни 8:37; 2 Тимотей 2:3; Матей 25:21).
Животът ни е като циферблата на часовник, а стрелките са Божиите ръце, които минават. Късата стрелка е стрелката на дисциплината, а дългата – на благодатта. Бавно и сигурно стрелката на дисциплината трябва да мине, и Бог говори всеки час; но отново и отново минава и стрелката на благодатта, обсипвайки ни с дванадесет пъти благословение за всеки удар на дисциплина и изпитание. И двете стрелки са закрепени към една и съща сигурна централна точка – великото непроменящо се сърце на Бога на любовта. —Господното изпитване и любов
