В предишните ни размишления разгледахме удивителната мисъл, че Божият Син е станал Човек, за да страда. Първо разгледахме Неговата страдаща смърт (Евр. 2:9), и второ, Неговото усъвършенстване чрез страдания, за да бъде Водач на нашето спасение, довеждайки много синове до слава (ст. 10).
В стих 18 от глава 2 можем да размишляваме върху друг вид страдание, което Той е понесъл. В стих 17 ни е казано, че е било необходимо Той във всичко да бъде направен като Своите братя – освен греха (4:15). Каква благодат от Негова страна, че Той е могъл да преживее живота в този свят, както го познаваме аз и ти, за да може да бъде милостив и верен Първосвещеник за нас сега в присъствието на Бога. Никой може да не разбира през какво преминавате, но Той разбира и се застъпва за вас дори сега.
Думата „изкушен“ в стих 18 може да се преведе като „изпитан“ и включва както мисълта за изкушение като предложение, което ни подтиква към грях, така и за изпитание или проверка, които можем да претърпим. Тя ни представя съвършенството на Господ Исус. Когато Той беше изкушен от дявола в пустинята, самото предложение да излезе извън волята на Своя Отец Му причини страдание. За разлика от Него, ние имаме греховна природа, която отговаря на предложенията да излезем извън Божията воля. Но нашият благословен Господ, Който страда, бидейки изкушен, е способен да ни помогне в часа на изкушението и да ни накара да триумфираме в Неговата сила и чрез използването на Божието Слово.
Можем също така да разгледаме Господ Исус във всички изпитания, които Той е понесъл по пътя. Той е преживял тези изпитания, за да прослави Бога в тях, а също и за да може да ни помогне в часа на нашето изпитание.
В стих 10 Той е страдал, за да бъде наш Водач. В стих 18 Той е страдал, за да може да дойде до нас, за да ни помогне през нашите страдания. Всяка хвала на Неговото име!
