Видяхме, че Книгата Рут заема, по същество, междинно място между края на периода, в който Израел е бил управляван от самия Бог, Който от време на време се е намесвал чрез съдии, и установяването на царя, когото Той е избрал за тях. Този период, уви! е приключил поради провала на народа и тяхната неспособност да използват правилно, чрез вяра, своите привилегии.
Съдържанието на книгите на Самуил
Книгите на Самуил съдържат разказа за прекратяването на първоначалната връзка на Израел с Бога, основана на тяхното послушание към условията на стария завет и специалните предписания на книгата Второзаконие; суверенната намеса на Бога в пророчеството; и установяването на царя, когото самият Бог е подготвил, с обстоятелствата, които предшестват това събитие. Не е просто, че Израел се провали под Божието управление: те го отхвърлиха.
Ковчегът в ръцете на врага и провалът на свещенството
Поставени под свещенството, те се приближаваха до Бога, наслаждавайки се на привилегии, които им бяха дадени като народ, признат от Йехова. Ще видим ковчега – който, тъй като беше най-близката и непосредствена, така и най-ценната връзка между Йехова Елохим и народа – да попада в ръцете на врага. Какво можеше да направи един свещеник, когато това, което даваше на свещенството му цялата му важност, беше в ръцете на врага, и когато мястото, където той се приближаваше до Йехова (Божият престол сред Израел, мястото на умилостивение, чрез което по милост се поддържаше връзката на Израел с Бога, чрез поръсената кръв) вече не беше там?
Вече не беше просто невярност в обстоятелствата, в които Бог ги беше поставил. Самите обстоятелства бяха изцяло променени чрез Божията присъда над Израел. Външната връзка на Бога с народа беше прекъсната; ковчегът на завета, център и основа на тяхната връзка с Него, беше предаден от Божия гняв в ръцете на техните врагове. Свещенството беше естественото и нормално средство за поддържане на връзката между Бога и народа: как можеше сега да се използва за тази цел?
Бог в общение със Своя народ чрез пророк
Въпреки това Бог, действайки суверенно, можеше да се свърже със Своя народ, по силата на Своята благодат и неизменна вярност, според която Неговата връзка с Неговия народ все още съществуваше от Негова страна, дори когато всяка призната връзка между Него и тях беше прекъсната от тяхната невярност. И това Той направи, като издигна пророк. Чрез него Бог все още общуваше по пряк начин със Своя народ, дори когато те не бяха поддържали връзката си с Него в нормалното си състояние. Службата на свещеника беше свързана с целостта на тези отношения; народът се нуждаеше от него в своите немощи. Все още под свещенството самият народ се приближаваше до Бога чрез свещеника, според връзката, която Бог беше установил и която Той признаваше. Но пророкът действаше от страна на Бога извън тази връзка, или по-скоро над нея, когато народът вече не беше верен.
Установяването на царство
Установяването на цар отиде много по-далеч. Това беше нов ред на взаимоотношения, който включваше най-важни принципи. Връзката на Бога с народа вече не беше непосредствена. Над Израел беше установена власт. Бог очакваше вярност от царя. Съдбата на народа зависеше от поведението на този, който беше отговорен пред Йехова за поддържането на тази вярност.
Божията благодат и мъдрост, проявени в нашите глупости и грешки
Божието намерение беше да установи този принцип за славата на Христос. Говоря за Неговото царство над евреите и над народите, над целия свят. Това царство е било представено в Давид и в Соломон. Да се иска цар, отхвърляйки непосредственото Божие управление, беше глупост и бунт в народа. Колко често нашите глупости и нашите грешки са възможност за проявата на Божията благодат и мъдрост и за изпълнението на Неговите съвети, скрити от света дотогава! Само нашите грехове и грешки са довели до славното изпълнение на тези съвети в Христос.
Това са важните теми, разгледани в Книгите на Самуил, поне доколкото се отнася до установяването на царството. Неговото славно състояние и неговото падение са разказани в двете Книги на Царете.
Падението на Израел слага край на първоначалната им връзка с Бога. Ковчегът е взет; свещеникът умира. Пророчеството въвежда царя – цар презрян и отхвърлен, човек, който е поставил друг, но все пак цар, когото Бог установява според силата на Своята мощ. Такива са великите принципи, разгърнати в Книгите на Самуил.
Историята ни показва тук, както навсякъде, че има само Един, Който е останал верен – смиряващ резултат за нас от изпитанието, на което Бог ни е подложил, но добре приспособен да ни държи смирени.
Свещенството и неговото падение
Ако сме говорили за падението на свещенството, не трябва да заключаваме от това, че свещенството е престанало да съществува. То винаги е било необходимо на народ, пълен със слабост (както е и за нас на земята); то се е намесвало в Божиите неща, за да поддържа индивидуалната връзка с Него в тях, но е престанало да формира основата на връзката между целия народ и Бога. Народът вече не е бил способен да се наслаждава на тази връзка само чрез това средство; и самото свещенство вече не е могло да бъде достатъчно, тъй като е било дълбоко провалено в своето положение. Добре е да се спрем малко на това, което е повратната точка на истините, които разглеждаме.
В първобитното състояние на Израел и в тяхната конституция като цяло, както е установена в дадената им земя, свещенството е било основата на тяхната връзка с Бога; то е било това, което я характеризирало и поддържало (виж Евреи 7:11). Първосвещеникът е бил техен глава и представител пред Бога, като нация от поклонници; и в този характер (тук не говоря нито за изкупление от Египет, нито за завоевания, а за народ пред Бога и във връзка с Него), на великия ден на изкуплението той е изповядвал греховете им над изкупителната коза. Не е било просто застъпничество. Той е стоял там като глава и представител на народа, който е бил обобщен в него пред Йехова. Народът е бил признат, макар и грешен. Те са се представяли в лицето на първосвещеника, за да бъдат във връзка с Бог, Който, в крайна сметка, се е скривал от очите им. Народът е представял всичко на свещеника; първосвещеникът е стоял пред Бога. Тази връзка не е означавала невинност. Един невинен човек е трябвало сам да стои пред Бога. „Адаме, къде си?“ Този въпрос разкрива неговото падение.
Все пак народът не беше прогонен, макар че завесата беше между тях и Бога; първосвещеникът, който съчувстваше на немощите на народа, бидейки едно с тях, поддържаше връзката с Бога. Те бяха много несъвършен народ, вярно е; но по този начин те самите стояха във връзка със Светия. Но Израел не успя да поддържа това положение; не само имаше грях (първосвещеникът можеше да поправи това), но те съгрешиха против Йехова, те се отвърнаха от Него, и то дори в своите водачи. Самото свещенство, което трябваше да поддържа връзката, работеше за нейното унищожаване, като позореше Бога и отблъскваше народа от Неговото поклонение, вместо да ги привлича към него.
Мястото и задължението на царя
Пропускам подготвителните обстоятелства; те ще бъдат разгледани подробно на своето място. Тогава Бог издига цар, чието задължение е било да поддържа ред и да осигурява Божията връзка с народа, като ги управлява и чрез собствената си вярност към Бога. Това е, което Христос ще извърши за тях в идните векове; Той е помазаникът. Когато царят е установен, свещеникът ходи пред него (1 Царе 2:35). Това е нова институция, единствената, способна да поддържа връзката на народа с Бога. Свещенството вече не е непосредствена връзка тук. То наистина осигурява, в своите функции, нуждите на народа. Царят го наблюдава и осигурява ред и благословение.
Разликата между Израел и Църквата по отношение на свещенството
Сега положението на събранието е съвсем различно. Светецът сега се приближава до Бога директно. Заедно със свещенството, което се упражнява за светиите на земята, за да ги поддържа в техния път тук и в насладата от техните привилегии, то е обединено с Помазаника; завесата вече не съществува. Ние седим на небесните места в Христос, приети във Възлюбения. Божието благоволение почива върху нас, членове на тялото Христово, както върху самия Христос. Това, което е разкрило святостта на Бога, е разкрило целия грях на човека и го е отнело.
Така в Христос, членове на Неговото тяло, ние сме съвършени пред Бога и напълно приети. Свещеникът не се стреми нито да ни даде това положение, нито да поддържа връзка с Бога по отношение на тези, които не са в това положение. Делото на Христос ни е поставило в него. Как тогава да се застъпваме за съвършенство? Може ли застъпничеството да направи Личността и делото на Христос по-съвършени в Божиите очи? Разбира се, не. Но ние сме в Него. По какъв начин тогава се упражнява това свещенство за нас? Като поддържа нуждаещите се от милост създания в техния път и така в осъществяването на тяхната връзка с Бога. Християнинът наистина влиза в още по-ясно проявление на Бога и по-абсолютна връзка с Бога, тази да бъде в светлината, както Бог е в светлината. Ние сме седнали на небесните места, приети във Възлюбения, обичани, както Той е обичан, Божията праведност в Него. Той е нашият живот; Той ни е дал славата, която Му е била дадена. Сега Светият Дух, Който слезе от небето, след като Исус беше прославен, ни въведе съзнателно в разкритата Божия присъствие. Въпреки това ние, макар и без извинение, се проваляме и се замърсяваме тук долу. Чрез застъпничеството на Този, Който е в Божието присъствие за нас, краката ни се измиват от Духа и словото, и ние ставаме способни да поддържаме общение (за което тъмнината не знае нищо) с Бога в тази светлина. В бъдеще, в присъствието на Исус Царя, свещенството без съмнение ще поддържа връзката на народа с Бога, докато Той ще носи тежестта на управлението и на благословението за народа във всеки смисъл.
