„И Господ каза на Исус Навин: Стани; защо лежиш по лице? Израил е съгрешил… И тъй, Исус Навин стана рано сутринта и доведе Израил по племената им… И Исус Навин каза: Защо ни смути? Господ ще те смути днес“ (Исус Навин 7:10-11, 16, 25). В настоящия момент има осъзнаване на разруха, провал и несъстоятелност – по-специално провалът на всеки индивид и съответното му участие в разрухата и провала – и нуждата от покаяние. Необходимо е обаче да се признае, че покаянието не е само скръб за греха или признаване на греха, но и отхвърляне и изоставяне на греха.
Изход 12 описва индивида, който отхвърля кваса: „ще ядете безквасен хляб“ (ст. 15); семейства, които отхвърлят кваса: „махнете кваса от къщите си“ (ст. 15); и общност от Божии хора, които отхвърлят кваса: „във всичките си жилища ще ядете безквасен хляб“ (ст. 20). Всички трябва да сме запознати с кваса като вид зло, но готови ли сме да се справим без него – да го отхвърлим във всяка сфера и да „отсечем всеки, който яде квасен хляб“ (ст. 15)?
Призив за действие
Братя, въпреки че Господ е допуснал проблемите, водещи до разруха и провал, Той не ги е въвел; и докато известните трудности не бъдат разрешени, не може да има истинско покаяние. Може да има много благочестива скръб, но е необходимо действие, за да се осъществи истинско отвръщане. Може да има искрено смирение, изповед и покаяние като индивиди и в домовете, но има ли готовност да се застане за истината и да се ходи в истината в местните събрания?
Пречки пред истинското покаяние
Тук е ядрото на повечето трудности: нежелание да се обидят приятели, нежелание да се обидят роднини, нежелание да се обидят нашите братя, но доста готовност да се обиди Господ. Светостта на Божия дом трябва да се поддържа – от всеки вярващ – и ако те не го правят, тогава светилникът ще бъде премахнат (Откровение 2:5), и, за да използваме илюстрация от думите на Соломон,
„този дом, който е висок, ще бъде за учудване на всеки, който минава покрай него; така че той ще каже: Защо Господ направи така с тази земя и с този дом? И те ще кажат: Защото изоставиха Господа, Бога на бащите си… Затова Той донесе върху тях цялото това зло“ (2 Летописи 7:21-22).
Илюстрация на покаянието
Добра илюстрация на покаянието се намира в Лука 15: синът осъзнал своя провал и състояние и го изповядал в сърцето си; след това изоставил свинете, мръсотията и далечната страна и дошъл при баща си и изповядал – дошъл да се подчини на авторитета на баща си и да бъде подвластен на правилата в бащиния си дом. Той вече бил чист, когато стигнал до присъствието на баща си – защото баща му повикал най-добрата роба, пръстена и сандалите, за да му ги облече – тогава дошло ликуването.
