Дванадесет въпроса за измерване на вашия християнски път с Бога

Дванадесет въпроса, които да ни помогнат да се измерим Всяка година идва време, когато се намирам обгърнат от самоанализ. Понякога го наричам „носталгично настроение“, докато размишлявам за различни времена на различни места. Но най-вече то се състои от преглед на живота ми днес и поглед напред към това, което наистина бих искал да правя през следващите няколко месеца и години. Този преглед придоби ново значение, откакто станах християнин в началото на тридесетте си години. Въпросите, които сега си задавам, са от по-духовен характер, но целта все още е същата: да оценя къде съм днес и да определя къде ще бъда след няколко месеца или години. Преди време попаднах на следните въпроси в статия, публикувана за първи път в старо списание – броя от януари 1944 г. на Contact, тримесечното издание на Комитета на християнските бизнесмени. Изрязах ги и ги подредих там, където бях сигурен, че винаги ще мога да ги намеря. След това забравих за тях, докато не ги открих наскоро. Споделям тези 12 въпроса сега, защото те станаха ядрото на моя личен процес на преглед и може да се окажат полезни и за вас. Независимо дали си ги задаваме ежедневно, месечно, годишно или когато ги преоткрием, те помагат да префокусираме, прецентрираме и предефинираме приоритетите си в живота. 1. Угоден ли е животът ми на Бога? Поставям ли Го постоянно на първо място във всичко, което правя, и следвам ли Господните заповеди, намерени в Матей 22:37, Марк 12:30 и Лука 10:27? Обичам ли Господа с всичко, което имам, и обичам ли ближния си като себе си? За да отговорим честно на този въпрос, е важно да знаем какво е това, което угождава на Бога. 2. Наслаждавам ли се да бъда християнин? Това, разбира се, повдига въпроса „Християнин ли си?“ Приел ли си Господ Исус Христос като свой личен Спасител, покаял ли си се за греховете си и взел ли си решение да живееш живота си за Него? Животът ми днес със сигурност е много по-добър от „пр. Хр.“ (преди Христос) и не бих се върнал към предхристиянските си дни за нищо. Намирам истинско удоволствие в нещата на Господа – като молитва, изучаване на Библията, общение с други християни, ходене на църква. За мнозина тези неща са просто твърде много работа; старият живот беше много по-лесен. Трябва да има чувство на радост в това да си християнин. Радостта е повече от щастие и надделява над тъгата. Тя е повече от добри времена и ни превежда през лоши времена. Защо? Защото „радостта от Господа е вашата сила“ (Неем. 8:10 NIV). 3. Тая ли чувства на неприязън или омраза към някого? Едно нещо, което съм държал в сърцето си доста дълго време, е следното: Обичай това, което Бог обича, и мрази това, което Бог мрази. Бог обича Своето творение и Своите деца, и ние трябва да се стремим да правим същото. Трябва да обичаме ближния си, и ако възникне разногласие или конфликт между две или повече от Неговите деца, то трябва да бъде разрешено с любов. Не можем да мразим другите и все още да бъдем в Божията воля: „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината“ (1 Йоан 2:9). Обичай това, което Бог обича. 4. Изучавам ли Библията си ежедневно? Не просто да я чета, а всъщност да изучавам Божието Слово, да размишлявам върху него, да го прилагам в живота си. Бог ни говори чрез Своето Слово. Той го използва, за да учи, свидетелства, насърчава, дава надежда, увещава и ръководи: „Защото всичко, що е било писано отнапред, е било писано за наша поука, та чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда“ (Рим. 15:4). Желаете ли да бъдете в Божието Слово? Гладувате ли за него? 5. Колко време прекарвам в молитва? Някакво? Само при спешни случаи? Говоря за лична молитва, а не за обща или групова молитва. В Матей 6:6 Исус ни казва: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, затвори вратата си и се помоли на Отца си, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Не лишавайте Бога от време насаме с вас. Той иска да общува с вас чрез молитва. Самият Исус отделяше време да се уедини и да се моли на Своя Отец. Така трябва и ние. 6. Кога за последен път получих отговор на молитва? Разбира се, за да отговорим на това, трябва да се молим и да се молим конкретно. Можете ли да посочите конкретен инцидент, който е пряк отговор на молитва? Моята 19-годишна дъщеря наскоро разби колата си при инцидент по пътя към занятията в местния колеж. Знаех, че Бог е отговорил на молитвите ми точно тогава и там, защото тя излезе от този инцидент почти без драскотина. Моля се Той да я обгръща с ръцете Си всеки ден и да я обгражда, както и сина ми, с армията Си от ангели за защита. Няма никакво съмнение в ума ми, че Той отговори на молитвата ми. Библията е пълна със случаи, в които Бог отговаря на молитва. Вашите отговори може да не са толкова внезапни, колкото получаването на вода от скала (Изх. 15:25), или толкова забавени, колкото раждането на син, когато сте на деветдесет (Бит. 17:7), но трябва да продължаваме да се молим, благодарейки на Бога за Неговата намеса в живота ни и за отговорите, когато дойдат. 7. Моля ли се за нечие спасение? Водите ли молитвен дневник на онези, за чието спасение се молите конкретно? Бог чува молитвите на верните и Той ще отговори. Може би не в нашия времеви период или по начина, по който очакваме, но Той чува и Той отговаря. Бог привлича хора към Себе Си, точно както привлече вас и мен (Йоан 6:44). Точно както Христос се застъпи за нас (Йоан 17:20), ние трябва да отправяме молитви за застъпничество за другите. Уверен съм, че моето спасение стана възможно благодарение на молитвите на верни служители от мое име. 8. Кога за последен път споделих евангелието със загубена душа? Трябва да помним, че не можем да спасим никого, но можем да помогнем да ги доведем до Този, Който може. Великата поръка, намерена в Матей 27:18-20, ни призовава да отидем по света и да разказваме на другите за Исус. Защо не го правим? Римляни 1:16 казва, че не трябва да се срамуваме от евангелието, защото то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва. Има ли някой, когото не искате да бъде спасен? Има ли някой, когото бихте предпочели да прекара вечността в ада, вместо в присъствието на нашия любящ Господ и Спасител? Ако кажете „Не“ на тези въпроси, тогава трябва да кажете „Да“ на споделянето на добрата новина. Ако твърдим, че не се срамуваме от евангелието, тогава трябва да сме готови да протегнем ръка, да отидем и да споделим Добрата новина. 9. Как изглежда животът ми за тези, които все още не са християни? Живеете ли според думите си? Забелязват ли тези, които не са християни, че сте различни? Това е важно, защото ако не сте различни, ако няма видима промяна в живота ви, ако не живеете с преразгледан набор от приоритети, тогава защо някой би искал да ви слуша, камо ли да бъде като вас? Животът ви трябва да бъде отражение на Исус Христос, Който сега пребъдва във вас: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново!“ (2 Кор. 5:17). Ако твърдите, че сте ново създание в Христос и Светият Дух пребъдва във вас, трябва да има промяна. Старото е преминало и новото е дошло. Помнете, хората ви наблюдават и вие може да сте единственият Исус, когото виждат, единствената Библия, която четат (2 Кор. 3:1-3). 10. Има ли нещо, което не мога или няма да се откажа за Христос? Има ли начин на живот, навик, връзка, работа, грях или някакво материално притежание, от което не бих се отказал, за да имам по-близка връзка с Бога? Какво е по-ценно за вас от връзката ви с Христос? Подобни ли сте на богатия млад владетел от Лука 18:18-25, който не можеше да си представи да живее без материалните си притежания, дори ако това означаваше да живее без Христос? Има ли нещо в живота ни, което ни разделя или поставя стена между нас и Господа? Каквото и да е то – пари, слава, положение, работа или нещо друго – то е само временно. И в сравнение с вечността, то няма стойност. 11. Кои са най-големите ми слабости и къде правя най-големите си грешки? Достатъчно честни ли сме, за да признаем недостатъците си? Или се опитваме да ги рационализираме? Слабостите не са лоши, когато сме готови да ги признаем и да се обърнем към Бога за Неговата преодоляваща сила. Господ каза на Павел: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в слабост.“ Отговорът на Павел трябва да бъде и нашият: „Когато съм слаб, тогава съм силен“ (2 Кор. 12:9-10). Той също пише: „Не че сме способни да претендираме за нещо от себе си, но нашата способност идва от Бога“ (2 Кор. 3:5). 12. Поставям ли нещо преди християнските си задължения? Какви са християнските задължения? Вашият списък може да се различава от моя, но всички трябва да включват: да обичаме Бога, да се покоряваме на Бога и да се покоряваме на законите на страната (Рим. 13:1), задълженията на съпрузите, на съпругите, на родителите и децата, на работодателите и служителите. Всички те са разгледани в Божието Слово. Като християни ние също имаме задължение един към друг – задължение да обичаме нашите братя и сестри в Христос. Да си помагаме взаимно и да се държим взаимно отговорни. Как се справяме всеки ден? Какво поставяме пред или вместо тези задължения? Може би вашият списък с въпроси изглежда малко по-различно от моя; може да е по-подходящ за вашия собствен духовен живот от този, който съм представил. Но е добре всеки от нас да има контролен списък, по който да измерва своя път с Господа – и да го използва от време на време. Отделете няколко минути от време на време, за да спрете и да размислите, да прецените дали отговаряте на призива, който Бог е поставил върху живота ви, и след това да продължите напред с подновен импулс, за да Му служите вярно и послушно. ЗА АВТОРА: Майк Ървин служи на Господа като директор на годишните дарения за Habitat for Humanity International в Америкус, Джорджия. Той и съпругата му Даяна имат две деца. Преди това Майк е служил като пастор в Мънси, Илинойс.