НЕ СЕ СРАМУВАЙТЕ ОТ Свидетелството на нашия Господ
„Защото Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладение. Затова не се срамувай от свидетелството на нашия Господ, нито от мен, Неговия затворник, но участвай с мен в страданията за благовестието според Божията сила.“ —2 Тимотей 1:7-8 NKJV
Чувствали ли сте се някога засрамени от нещо? Има редица причини, поради които може да се чувствате така. Може би сте направили нещо тайно, надявайки се никой да не разбере. Може би сте изрекли лъжливи или нараняващи думи, които бихте искали да си върнете. Възможно е да се срамувате при мисълта да дадете сметка пред съдийския престол на Христос за поведението си. И може да има много други причини.
Стихът, който разглеждаме, е написан от апостол Павел до Тимотей и съдържа тези думи: „Не се срамувай.“ Тимотей, нежен млад мъж, е живял във време, когато определено е било по-безопасно да не се свързва със свидетелството на Господа или с Павел, който е бил затворник за Господа в римски затвор. Тимотей остро е усещал ниското духовно състояние на много изповядващи се християни, които вече не са искали да бъдат свързани с Павел поради укора или срама, които е търпял като верен слуга на Господа. Павел е знаел, че вярата на Тимотей е истинска, и е насърчавал Тимотей да бъде твърд и верен, без да се срамува от свидетелството на Господа или от апостол Павел. Той е напомнил на Тимотей „да разпалва Божия дар“, който е бил в него (ст. 6), и след това е отбелязал, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладение“ (ст. 7).
Апостол Павел тогава започна да разкрива какво Бог в Своята суверенна благодат ни е дал. Няма нищо, което да сме заслужили или да сме си спечелили. По-скоро Божията благодат изтече от Неговото сърце чрез нашия Господ Исус Христос. Това беше Божията цел „преди да започне времето“ (ст. 9) — и нищо във времето не можеше да промени това, което Бог беше предначертал преди времето да започне. Бог осъществяваше Своя чудесен план за спасение, който беше разкрит чрез явяването на нашия Спасител, Господ Исус Христос.
Това чудесно евангелско послание беше дадено на апостол Павел. Въпреки че страдаше от преследване и затвор заради това евангелие, той можеше да каже: „Не се срамувам, защото знам в кого съм повярвал и съм убеден, че Той е способен да опази това, което съм Му поверил, до онзи Ден“ (ст. 12). Павел повери своето минало, настояще и бъдеще изцяло на Този, в когото вярваше. Той беше срещнал Този по пътя за Дамаск, когато ярка светлина от небето го порази, светлина по-ярка от обедното слънце, и глас го повика: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Савел попита: „Кой си Ти, Господи?“, и отговорът дойде: „Аз съм Исус, Когото ти гониш“ (Деяния 9). Този отхвърлен Исус беше спечелил сърцето на Павел. Можеше ли Павел сега да се срамува от Него? Не, това е Този, Когото Бог е направил както Господ, така и Христос (2:36), и Савел Го направи Господ на живота си. Ще Го направите ли Господ на живота си?
Има още някой във 2 Тимотей 1, който не се срамуваше: Онисифор (ст. 16). Името му означава „носещ полза“ и той донесе полза с голяма цена за себе си. Той не се срамуваше да се идентифицира с Павел, презрян човек във вериги. Чрез усърдно търсене на Павел, той беше в пряк контакт с римските власти; и като посети Павел, той силно освежи апостола. Верен на името си, той беше полезен слуга. Той не търсеше почести или някаква услуга за себе си, но молитвата на Павел да намери милост от Господа със сигурност ще бъде негова част.
А сега какво ще кажем за нас? Нека и ние да донесем освежение на сърцето на Господ Исус и да не се срамуваме да бъдем свързани с Него в този свят, който се е отвърнал от Спасителя. „Защото не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение“ (Римляни 1:16).
