Бихме искали с Божията помощ да разгледаме някои от специалните опасности или обсаждащи грехове, на които са податливи младите християни (и старите също), и по отношение на които може да е полезно да видим какво казва Писанието. „Да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен“ и тези статии са написани с искрена надежда и молитва, че те могат да бъдат практически използвани за посочване и предпазване на някои от онези грехове и провали, които толкова често съсипват иначе последователния живот и нанасят укор на името на Христос.
Светът ни съди по нашите действия в малките неща – не по количеството знания за библейските принципи, а по тяхното прилагане в ежедневието.
Християнски живот
Гняв
За разлика от трите теми, които вече разгледахме (егоизъм, гордост и завист); за това се говори по два начина в Писанието. Единият посочва кога е правилно да се гневим, а другият – кога е тежък грях. Може би най-интересният, както и най-полезният начин да разгледаме темата ще бъде първо да разгледаме няколко примера за всеки.
Ще започнем с гнева като грях и ще наблюдаваме от избраните примери какви са неговите резултати, когато му се отдаваме.
Първият случай на гняв е в случая с Каин. Той беше „много разгневен и лицето му спадна“, като резултатът беше УБИЙСТВОТО на Авел.
В Битие 27:41, в случая с Исав, намираме друг пример за това как гневът е сроден на убийството, както Господ посочи в Матей 5:21-22.
Когато гневът е греховен, той винаги е резултат от някакъв предишен грях. Когато е праведен, той е резултат от праведно и свято чувство.
Имайки това предвид, докато преминаваме през тези примери, ще бъде интересно да наблюдаваме не само резултатите, но и причините за гнева. В случая на Каин причината беше ЗАВИСТ, в случая на Исав – РЕВНОСТ.
В Числа 20:10-11 намираме най-кроткия човек на цялата земя, доведен до гняв от неговото НЕТЪРПЕНИЕ, като резултатът от гнева му е НЕПОДЧИНЕНИЕ, а наказанието, което е получил, е изключване от обетованата земя.
Мнозина биха оправдали Моисей по този повод, но Бог не го прави. Вярно е, че той е бил провокиран, но последователите на Христос тук виждат, че
Провокацията не е извинение за гняв. Трябва да се помни, че Божият гняв винаги е праведен гняв, нашият със сигурност не е. Затова често имаме израза „провокира Го до гняв“, приложен към Бог, правилно; но човек, който е зависим, не трябва да се поддава на гняв, а да остави въпроса на Бог като върховен.
Исус, когато беше на земята, зае мястото на човека; затова Той понесе всичко с перфектно търпение и кротост, поверявайки Своята кауза на Този, Който съди праведно.
Наказанието в случая на Моисей може да изглежда сурово, но трябва да помним, че Моисей е бил велик светец, „Моисей, Божият човек“; и че малък грях във велик светец е по-лош от голям грях в грешник.
Бог не може леко да пренебрегне изблиците на естествена страст у Своя народ, дори когато е провокиран; защото Той им е дал сила да я обуздаят.
В 1 Царе 20:30 намираме Саул, разгневен на Йонатан и търсещ да го убие, като гневът му е причинен от ОМРАЗА към Давид. В жестокостта на Ахав към Навот (3 Царе 21) намираме, че
Гневът води до убийство, причинен от АЛЧНОСТ. В 4 Царе 5:11 намираме гнева на Нееман, разпален от неговата ГОРДОСТ, и го кара да презира Божието послание към него.
Лесно бихме могли да умножим тези примери, защото семената им са във всяко човешко сърце (от чиито действия Старият Завет е такова прекрасно огледало), но ще изберем само още един или два.
В 2 Летописи 16:10 намираме Аса много разгневен на Анани, защото последният го е укорил за неговото НЕПОДЧИНЕНИЕ. Това кара Аса да хвърли Анани в затвора, акт на груба НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.
В случая с Озия (2 Летописи 26:19), гневът му е причинен от това, че е бил укорен за извършване на СВЕТОТАТСТВО, за което прегрешение той веднага е бил наказан от Бог с проказа.
Тези два последни примера ни показват колко често гневът е резултат в сърцата ни от това, че сме укорени или вярно порицани за някой грях, който сме извършили. Нека бъдем нащрек срещу това. Достатъчно е да сме извършили греха; но е много по-лошо, когато сме порицани за него от някой Божий служител, да добавим към него втори, а може би и трети, както направи Аса.
Уверени сме, че ако нашите читатели внимателно претеглят тези примери за гняв и ги сравнят по причина и следствие със собствената си история, те ще открият какво чудесно точно огледало на човешкото сърце е Божието Слово. В Естир 3:5 намираме
Гняв, причинен от гордост, в лицето на злия Аман, и водещ до опит за унищожаване на цял народ.
Същата причина, ГОРДОСТТА, в случая на Навуходоносор, го изпълни с ярост и бяс, така че формата на лицето му се промени (като на Каин), и доведе до ИНТЕНЗИВНА ЖЕСТОКОСТ от негова страна срещу жертвите му, която обаче Бог чудотворно надделя.
В случая на Йона намираме по-голям гняв, причинен от НЕТЪРПЕНИЕ, което го накара да говори против Бог. Той изглежда толкова напълно се е поддал на него, че в глава 4:9 той всъщност оправдава своя неправеден гняв пред Бог.
В Новия Завет намираме гнева на Ирод, който го кара да убие децата на Витлеем.
По-нататък виждаме, в Лука 4:28, че евреите, ужилени от РЕВНОСТ към Божиите благоволения към езичниците (стихове 24-27), се опитаха да УБИЯТ Христос на самото място; и в Деяния 7:54 намираме евреите отново изпълнени с ОМРАЗА КЪМ ХРИСТОС, всъщност скърцащи със зъби от ярост срещу Стефан и го убиващи с камъни.
Причини и резултати от гнева
От тези илюстрации намираме, че гневът е причинен от завист, ревност, нетърпение, омраза, гордост, алчност и от справедливите укори на Божия народ; че, ако не бъде контролиран, той води до жестокост и убийство, също до неподчинение, несправедливост и презрение към Божието Слово.
Обръщайки се за момент към това, което се казва за него в Писанието, намираме, че той е изрично забранен (Матей 5:22; Римляни 12:19); той е дело на плътта (Галатяни 5:20); той е характерен за глупаците (Притчи 12:16; 14:29; 27:3; и т.н.); той носи своето собствено наказание (Йов 5:2; Притчи 19:19); той често се разпалва от лоши думи (2 Царе 19:43 и т.н.), но се успокоява от кротост (Притчи 15:1); че не трябва да провокираме другите към него (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21).
Сега накратко ще разгледаме някои примери за
Праведен гняв.
В Марк 3:5 намираме Господ разгневен, „скърбящ за закоравяването на сърцата им“. Колко инстинктивно усещаме в този случай безкористността на гнева. Всичко е заради тях и за Божия слава. Праведният гняв никога няма себе си като причина под каквато и да е форма.
Моисей беше разгневен в Изход 11:8, но това беше заради обидите, нанесени от фараона на Господ и Неговия народ, за разлика от гнева му в Числа 20, за който беше наказан. Намираме също Моисей разгневен по подобен начин в Изход 32:19 и Левит 10:16.
В Неемия 5:6 намираме Неемия много разгневен срещу груба несправедливост, извършена от други, и към други, а не срещу себе си; затова той постъпи „добре“, като се разгневи.
В Ефесяни 4:26 получаваме увещанието да „се гневите, но да не съгрешавате“; тоест, да не таим гняв и злоба в сърцата си.
Сега пред нас са двата вида гняв: единият обикновено е плод на някой друг грях, винаги имащ себе си за крайна причина; другият произтича от ревност или негодувание за Господ и има Него или Неговия народ за своя причина.
Така намираме, че първият гняв, подобно на други грехове, които сме разгледали, е егоистичен грях; и най-сигурният начин да се спасим от него е да бъдем свободни от себе си.
Това трябва да е при обръщането, но на практика не се случва, докато Христос не се разкрие с достатъчна сила на сърцето, за да замени нещастния идол на себе си (2 Коринтяни 4:10).
Един християнин може да бъде щастлив само дотолкова, доколкото това е така, защото егоистичният християнин е най-нещастният обект и всъщност е противоречие в термините.
Следователно, най-сигурният начин да се преодолее грехът на гнева не е чрез култивиране на спокойно разположение, което е само справяне с външни неща, а чрез удряне в корена, който е себе си, и заменянето му с Христос.
Истинският християнин е ревностен за интересите на своя Учител, а не за своите собствени, и може да бъде праведно разгневен, когато става въпрос за Неговата слава, но не и заради себе си.
Нека Господ ни направи всички по-ревностни за Него и да ни избави от служене и угаждане на себе си.
