Свещенството на Христос
Двама мъже от страниците на Светото писание и от историята, които са били свещеници на Бога, са Мелхиседек и Аарон. Нямаме информация за раждането, произхода или смъртта на Мелхиседек. Аарон обаче е бил син на Амрам и брат на Моисей и Мириам, израилтянин от племето Леви и първият първосвещеник на Израел.
И все пак Мелхиседек е живял преди Аарон. Четем:
Защото този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поразяването на царете, и го благослови; на когото и Авраам даде десятък от всичко; първо, по тълкувание, Цар на правдата, а след това и Цар на Салим, което е Цар на мира; без баща, без майка, без родословие, без начало на дни, нито край на живот; но направен подобен на Божия Син; остава свещеник завинаги (Евреи 7:1-3 KJV).
Бог в Своята мъдрост е скрил много информация от нас, за да може Мелхиседек да бъде образ на Неговия Син, Исус Христос, нашия Господ. „Без начало на дни, нито край на живот“ показва, че никой жив по онова време не е знаел кога е роден Мелхиседек или кога е починал.
Този цар-свещеник Мелхиседек е бил от по-висок ред от Аарон, който е служил в земна скиния. Редът на Мелхиседек е това, което нашият Господ Исус е приел, защото Той не е бил свещеник на земята, който е принасял дарове и жертви по реда на Аарон; свещениците от рода на Аарон са правили това. Курсът на аароновото свещенство е продължил от Аарон до смъртта на Христос (вижте Матей 27:51). Вместо да дойде по линията на Аарон, Христос е дошъл по различен ред и от различно племе (Юда).
Този Мелхиседек е бил по-високо и по-велик от Авраам, Леви и Аарон. Виждаме това представено в Евреи 7:5-10. Там четем:
И наистина, онези от синовете на Леви, които получават свещеническата служба, имат заповед да вземат десятък от народа според закона, тоест от своите братя, макар и да произлизат от Авраам; но този, чийто произход не се брои от тях, е получил десятък от Авраам и е благословил онзи, който е имал обещанията. И без всякакво противоречие по-малкият е благословен от по-големия. И тук хора, които умират, получават десятък; но там го получава онзи, за когото е засвидетелствано, че живее. И както мога да кажа, Леви също, който получава десятък, е платил десятък в Авраам. Защото той е бил още в утробата на баща си, когато Мелхиседек го е срещнал.
По реда на свещенството на този човек нашият Господ ще царува 1000 години над цялата земя. Тогава Той ще седне като свещеник на Своя престол:
Той ще построи храма Господен; и Той ще носи славата, и ще седне и ще управлява на Своя престол; и Той ще бъде свещеник на Своя престол: и съветът на мира ще бъде между двамата (Захария 6:13).
Свещенството на вярващите
Ние, които сме неразривно свързани с Христос чрез новорождение и суверенна благодат и сме направени плът от Неговата плът и кости от Неговите кости (Ефесяни 5:30), сме свещеници на Бога и на Христос. Цялото свещенство произлиза от Аарон, като всеки е имал специална роля за изпълнение. Така и ние – мъже и жени – които сме новородени в Божието семейство, сме свещеници по силата на това, че сме родени от Бога. Това свещенство има два аспекта, които всеки християнин се очаква да изпълнява днес. Те са:
Светото свещенство.
В 1 Петрово 2:4-5 ни е казано: „При Когото като при жив камък, отхвърлен наистина от човеците, но от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“ Това е святото свещенство и това сме ние.
Царското свещенство.
Първо Петрово 2:9 казва: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, придобит народ; за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина.“ Затова, както ще бъде в хилядолетното царуване, така правим и сега: ние благославяме Бога и благославяме човека.
Като свети свещеници нашето задължение е към Бога, да Го обичаме и да Му служим с цялото си сърце, душа, ум и сила (Марк 12:29-30). Евреи 13:15 добавя: „Чрез Него прочее нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хвала, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.“ Това е основната цел на светия свещеник.
Всяко Божие дете трябва непрестанно да принася духовни жертви на Бога. Разбира се, когато заставаме пред Него, ние принасяме това, което сме съхранили от Него и за Него. Помислете за Мария от Витания. Кога е получила скъпия фунт миро от нард и колко дълго го е пазила, преди да помаже Господа? Не знаем. Но сега, като Мария, нека съхраняваме, за да дадем на Господа това, което ценим високо. Не са ли това поклонението, хвалата и обожанието на нашите сърца?
Каква радост и привилегия е също така за всеки брат, стар или млад, да стане в събрание и да принесе поклонение от името на всички присъстващи, от това, което имаме в сърцата си.
От друга страна имаме царското свещенство, което е свързано с нашето служение към човека. Можем да си припомним вече споделените думи:
Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, придобит народ; за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина (1 Петрово 2:9).
Всеки акт на доброта за Христос, всяка дума, изречена за Христос, всеки път, когато служим на Словото със силата на Духа, всеки път, когато проповядваме евангелието, всяка служба, която се извършва за Христос – дори чаша студена вода, дадена в името на нашия благословен Господ Исус Христос – се извършва като царски свещеници.
Друг аспект на царското свещенство е, че тук и сега имаме голямата привилегия да показваме хвалите – превъзходствата – на Него. Тоест, ние показваме моралните слави на Христос, като например Неговата любов, благодат, милост, състрадание, святост, доброта, мир, кротост, нежност и вярност.
Служба на царския свещеник е да учи хората на истината. Виждаме това в Малахия 2:7, където четем:
Защото устните на свещеника трябва да пазят знание, и те трябва да търсят закона от Неговата уста; защото той е вестител на Господа на Силите.
Свещеникът учи хората за Божията воля и пътища – това, което е угодно на Бога и какво Бог желае да види в Своите светии. Сърцето на свещеника е заето с интересите на Господа, затова той отива при Бога с интересите на хората и говори на Него от тяхно име. След това свещеникът излиза при хората от Бога и ги благославя, говорейки на хората от името на Бога. Това е функция, която изпълняваме точно сега, докато се молим и ходатайстваме за хората и ги учим на Божиите думи.
Нека Господ благоволи да ни укрепи и поддържа в тази щастлива функция като свещеници на Бога.
