„Верен е Онзи, Който е обещал.“ Евреи 10:23
Вода навсякъде! Дори най-високите планини бяха изчезнали под потопните води на Божия съд. Ной знаеше, че животът вече не съществува никъде, освен във водата и в техния ковчег, където семейството му и животинското царство бяха запазени. Сега те щяха да плават безопасно и да чакат.
Никога повече чрез потоп
Повече от година след като бяха паднали първите дъждовни капки, Ной и семейството му най-накрая стъпиха на суша. Трябваше ли да помнят местоположението на ковчега, в случай че Бог изпрати друг потоп? Не! Те изоставиха ковчега с увереност, сигурни, че никога повече няма да имат нужда от него. Защо? Бог беше сключил завет.
Думата „завет“ се появява повече от 275 пъти в Библията. Животът на Ной представя първата употреба на термина, разкривайки важни аспекти на заветите като цяло. Ето някои основни въпроси, които трябва да си задавате всеки път, когато се изследва библейски завет:
1. Кой сключи завета?
В този случай Бог беше сключил завет с Ной преди потопа и го потвърди след това: „Аз ще докарам потоп от вода на земята ... Но ще установя Моя завет с теб“ (Битие 6:17-18; 9:9-17 NKJV). Ной не участва в сключването на този завет; той просто слушаше едностранната Божия декларация.
2. Какъв беше заветът?
За Ной това беше Божието уверение: „Никога вече няма да има потоп, който да унищожи земята“ (Битие 9:11).
3. Колко дълго щеше да трае заветът?
Сам Бог нарече това „вечен завет“ (Битие 9:16). Той нямаше да бъде отменен и не зависеше от отговора на Ной. Когато Ной прояви сериозен морален провал, нямаше и намек за отпадане от сигурността на Божия завет. Дори днес всяка дъга е знак, че Божият залог продължава (Битие 9:13).
Въпреки че съществуват някои различия сред коментаторите относно това кои писания са технически „завети“,1 има многобройни случаи, когато Сам Бог ясно прилага термина към Своите обещания. Ще разгледаме накратко тези случаи и след това ще се опитаме да разберем защо тази тема за заветите е важна за християните днес.
Земя за велика нация
След времето на Ной, следващият Божи завет беше с Авраам. Той обеща да го благослови, да направи от семейството му велик народ и да направи семейството му благословение за света. Земята Ханаан трябваше да стане трайно притежание на неговите потомци, простираща се от реката на Египет до река Ефрат. След като за пръв път разкри плановете Си в Битие 12, Бог ги разшири и потвърди в глави 15 и 17, където се използва думата „завет“. Той дори повтори обещанието за Ханаан на Исаак и Яков, потомците на Авраам (Изход 2:24).
Авраамовият завет, както е наречен, зависеше единствено от Бога. Например, Битие 15 записва, че Сам Бог, във вид на димяща пещ и горяща факла, премина между части от животински трупове, които Авраам беше разделил. Исторически, и двете страни по завета обикновено минаваха между частите, за да докажат своята ангажираност,2 но в този случай Авраам само наблюдаваше. Като друг пример, разгледайте знака на обрязването, което беше начинът потомците на Авраам да покажат, че са приели Божия завет. Въпреки че всеки, който пренебрегваше този знак, беше нарушил завета, този личен провал не означаваше, че самият завет е приключил, защото той беше вечен (Битие 17:7,14). Нямаше условия за неговото изпълнение, дори ако отделни хора може да не се наслаждаваха или оценяваха неговите благословения сами.
Спазване на Закона
Следващият завет се случи 430 години по-късно. Семейството на Авраам се беше разраснало до нацията Израел. Когато Господ покани нацията да спазва Неговия завет, те обещаха: „Всичко, което Господ е казал, ще направим“ (Изход 19:5,8). В отговор Господ представи Своя закон на планината Синай в Хорив. Този завет се състоеше предимно от Десетте заповеди, написани на две каменни „плочи на завета“ (Второзаконие 9:11). Това често се нарича Моисеев завет, тъй като Моисей донесе плочите, заедно с много подробни наредби за поведение и поклонение, на народа. Според това условно споразумение, Израел щеше да бъде Божият специален народ, ако се подчиняваше на Неговия глас (Изход 19:5; Второзаконие 26:18), със специфични благословения за послушание, но със съд за провали. Второзаконие 28 предоставя удивително изчерпателно описание на Божиите обещани отговори на поведението на Израел, включително тяхното евентуално разпръскване в много земи, ако не се подчиняваха, което, за съжаление, е точно това, което се случи.
Въпреки този очакван провал, Бог потвърди, че Неговите обещания към Авраам относно притежанието на земята не са били отменени (Второзаконие 30:1-10). Някои учени наричат това Палестински завет. Потвърденото право на Израел върху Ханаан включва аспект на духовно обновление (Второзаконие 30:6), което изглежда го свързва с новия завет, обсъден по-долу.
Син на трона
Следващият голям завет се случи, когато Давид изрази желанието си да построи храм за Бога. Господ отговори с безусловно благословение за собствения дом на Давид, заявявайки, че линията на царуване в неговото семейство ще бъде установена чрез вечен завет (2 Царе 7:12-16; 23:5). Самият Господ спомена този Давидов завет на Соломон, когато той започна да царува. На Соломон беше обещан подобен резултат, освен че неговият завет беше условен и Соломон не успя да го спази (2 Летописи 7:17-18; 3 Царе 11:11).
Нов завет
Поради препратки в Новия Завет, християните може да имат чувство за познатост с фразата „новият завет“. Важно е да се осъзнае, че новият завет е бил дефиниран за пръв път чрез Йеремия, конкретно във връзка с постоянното духовно обновление на Израел и Юда: „Аз ще вложа Моя закон в умовете им и ще го напиша на сърцата им ... и греха им няма да помня вече“ (Йеремия 31:33-34). Този „вечен завет“ обяви Божието решение да „ги насади“ в тяхната земя (Йеремия 32:40-41).
В Новия Завет Исус посочи, че Неговата кръв е основата на новия завет (Марк 14:24; Лука 22:20). Новият завет беше обещал обръщането на Израел и Юда, така че за това обръщане беше необходима кръвта на подходяща жертва. Христос беше тази жертва. Това не трябва да се бърка с факта, че Неговата жертвена смърт е също така средство за довеждане на грешниците до Бога в епохата на Църквата. Различни духовни резултати се постигат от една и съща Личност и една и съща жертва, като някои от тези резултати са едни и същи за различни групи. Например, опрощаването на греховете е прекрасно бъдещо обещание за Израел, но християните вече изпитват това благословение днес (Евреи 10:11-22).
Старозаветните препратки към новия завет са изключително за Израел и Юда, както показва Йеремия 31:31. Тъй като това е техният вечен завет, би било грешка да се вярва, че Църквата сега ще получи тези старозаветни благословения. Въпреки това, вярно е, че християните вече се радват на определени духовни характеристики и ползи от новия завет, тъй като както той, така и нашето спасение са осигурени от кръвта на Христос.
Преглед
Според условния Моисеев завет, Израел се провали. Въпреки многобройните пророчески предупреждения и искрени обновления, Израел просто не можеше да спазва Божия закон – точно както никой не може, защото праведността не може да дойде чрез Закона (Галатяни 2:16,21). Както беше обещано, Бог, в съд, ги разпръсна сред много народи.
Въпреки това, Авраамовият и Палестинският завети обещаваха притежание на цялата земя, а Давидовият завет обещаваше владетел, който винаги да седи на Давидовия трон. Тези условия никога не са се развили напълно. Дори царуването на Соломон, колкото и грандиозно да беше, не ги изпълни. И все пак това са вечни завети, така че можем да очакваме, че Бог все още ще ги осъществи. Израел все още ще притежава напълно обещаната земя (Езекиил 47:13-21). Всички народи ще бъдат благословени чрез Израел по време на бъдещата епоха на царството (Исая 2:2), когато Сам Христос, коренът и потомъкът на Давид, ще царува. Освен това, новият завет уверява, че Израел все още ще има сърце да познава Господа (Йеремия 31:34).
Уроци
Защо християните трябва да се интересуват от библейските завети? Има няколко ценни урока, които могат да се извлекат от тези дискусии.
1. Израел не е Църквата.
Както Павел заявява в Римляни 9:4, старозаветните завети (с изключение на Ноевия) са конкретно свързани с Израел. Да се вмъкне Църквата в заветните благословения на Израел означава да се наруши цялата тъкан на библейското пророчество. Разбирането на Божиите изрични планове за потомците на Авраам ще направи други части от Библията много по-ясни.
2. Бог винаги спазва Своите обещания.
Писанията на Моисей два пъти са наречени книга на завета (Изход 24:7; 4 Царе 23:2), а Моисей, Соломон, Неемия и Даниил всички призовават Бога, Който спазва завета (Второзаконие 7:9; 3 Царе 8:23; Неемия 1:5, 9:32; Даниил 9:5). Можем да бъдем сигурни, че Бог нашият Отец и Христос нашият Спасител също ще спазят всяко новозаветно обещание. „Който дойде при Мен, Аз никак няма да го отхвърля ... Аз ще ви дам почивка ... Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя ... Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя ... Аз ще дойда отново.“3 Нуждаете ли се от почивка, осигуряване, утеха? Бог, Който спазва Своите обещания, е говорил; елате при Него.
Тези обещания са още по-великолепни, защото са дадени не по закон, а по благодат. Цялата същност на дискусията на Павел в Галатяни 3-4 е, че Моисеевият закон не може да отмени безусловния завет на обещанието, който Бог преди това беше сключил с Авраам. Авраамовият прецедент подкрепя християнството, но не е заменен от него, защото християнинът също зависи от вярата вместо от делата и от обещанието вместо от закона, точно както Авраам (Галатяни 3:6-10; 4:21-28).
3. Обновлението винаги е опция.
Народът Израел многократно и прогресивно не успяваше да спазва Моисеевия завет, както обеща. Но Бог търпеливо изпращаше многобройни пророци, за да напомнят на народа за дългата история на Божията вярност към тях. Тези, които откликнаха с покаяние и искрена решимост да следват Господа, бяха благословени. Йосия, Ездра и Неемия призоваха своите поколения да застанат за обновени завети, за да се покоряват на Бога и да проявяват практическа праведност (4 Царе 23; Езекиил 9; Неемия 9:38-10:39).
Не успяхме ли да вървим достойно за християнското призвание? Не можем да поддържаме това високо призвание със собствени сили, но е също толкова вярно, че не е нужно да оставаме паднали. „Покайте се и вършете първите дела“ е приветственото послание на Христос към колебливите християни (Откровение 2:5). Независимо дали сме уморени, съмняващи се или небрежни в нашия път, Божията стабилност ни насърчава. „Нека държим здраво изповедта на нашата надежда без колебание, защото верен е Онзи, Който е обещал“ (Евреи 10:23).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Например, някои виждат завет в Божието обещание, че семето на жената ще смаже главата на змията (Битие 3:15). Фразите „Аз ще“ и „ти ще“ се използват няколко пъти в стихове 14-19, въпреки че думата „завет“ не се среща.
- Много учени смятат, че еврейската дума за „завет“ произлиза от глагол, означаващ „да се реже“, намеквайки за тази практика.
- Йоан 6:37; Матей 11:28; Йоан 14:14; Евреи 13:5; Йоан 14:3.
