Божият справедлив гняв относно нарушен закон
Псалм 88 поставя остатъка под дълбокото и ужасно усещане за нарушен закон и Божия свиреп гняв, който справедливо идва върху онези, които са сторили това. Сега не става въпрос за външни скърби или потисничество от врагове, а за нещо много, много по-дълбоко между душата и Бога. И въпреки че Божиите присъди са го довели до смирение (и така винаги е морално с душата, когато е посетена от Бога, защото какво може да направи човек тогава, ако иска да помогне?), все пак това е само част от бедата, разглеждайки я като пълно изразяване на Божия гняв; но смъртта и гневът са истинското бреме на псалма — Божиите ужаси върху душата. Нито пък има, като настоящо нещо, някаква утеха, или перспектива за избавление от човешко потисничество, колкото и тъмно да е за вярата. Псалмът завършва в беда; неговите отношения са изцяло с Бога; и така Бог трябва да бъде познат, докато не бъде позната благодатта. Израел под закона трябва да изпита чувство на божествен гняв за нарушен закон; правилно е да бъде така. Но забележете още, това все още е Бог, с Когото те са във връзка. Те са били избавени, върнати в земята, по-близо до Бога, и оттам до усещането за това какво е тяхното заслужено положение по отношение на тази връзка. Това трябва да се наблюдава много, и да се наблюдава и за нас самите; защото Бог на спасението може да бъде наистина познат по общ начин, и истински, без съвестта да бъде изследвана, и божественият гняв да бъде познат в, и отстранен от, съвестта. „О, Йехова, Боже на моето спасение!“ е обръщението на този псалм. Това му придава тежест и истински характер, и го прави много по-ужасен. Пълното благословение на свободата в благодатта може да не е познато, но връзката с Бога на спасението — Самият Той — съзнанието, че трябва да се говори с Него, е достатъчно познато, за да направи лишаването от Неговата благосклонност и усещането за Неговия гняв ужасни отвъд всичко ужасно.
При евреите, под закона, обстоятелствата и управлението могат повече да влязат в този случай, защото връзката им с Йехова е свързана с тях. Все пак свирепият гняв на Йехова е голямото и ужасно бреме; и този ужас от Всемогъщия, или по-точно, от Йехова, изпиващ духа, е предмет на този псалм — усещането, което остатъкът ще има за гняв, под нарушен закон, в онзи ден. Скръбта ги е посещавала преди. Те са били измъчвани и готови да умрат от младостта си; защото такава наистина е била тяхната участ като отхвърлени, но сега възстановени, и дотолкова доведени във връзка с Йехова, Бога на тяхното спасение, те трябва да почувстват дълбините на своето морално положение между Него и тях сами — гнева на Йехова, който им се е дължал. Истинското възстановяване, праведното довеждане до благословение, не би могло да бъде без това. Не че, наистина, гневът щеше да остане върху тях. Оттук има вяра, надежда, макар и без утеха, в псалма; защото когато милостта е била показана и позната, тогава тази беда идва върху тях; когато са влезли във връзка чрез тази милост, тогава нейната стойност, както е казано, може да бъде почувствана; точно като Йов, вече благословен, а след това накаран да познае себе си — какво е човек, между него и Йехова, когато е повдигнат въпросът за приемане, за праведност. Гневът няма да остане върху тях, защото истинската чаша от него е изпита от Христос; но те трябва да влязат в разбирането му, като под закон, защото са били под закон и са претендирали за праведност под него — поне този въпрос не е бил решен за тях. Колко истински Христос е влязъл в това в последния период от живота Си, няма нужда да казвам. Това е великият факт от Неговата история.
Трябва да се отбележи, че дори по отношение на пряката тема на псалма, ужасите не винаги са били върху страдалеца. Той е бил измъчван и готов да умре; такъв е бил животът му; но сега той чувства душата си отхвърлена, а любимият и приятелят дори, които преди е имал, са отдалечени от него от Божията ръка. Така наистина е било и с Христос. Неговите ученици не са могли тогава да останат с Него в Неговите изкушения. Той им е свидетелствал, че дотогава са били; но сега, пресяти като пшеница, изоставянето или отричането е било част от най-добрите от тях. Такава е била участта на нашия Спасител: само че, непощаден и след това неизбавeн, Той наистина е изпил чашата, която ще накара остатъка да избегне смъртта, от която се страхуват. Тя може да ги притисне като урок, за да познаят праведността и избавлението, но чашата на гнева те няма да изпият. Те са чути и освободени на земята. Този псалм тогава е гняв под закон; следващият, милост и благоволение в Христос, но все още почиващи в обещание. Действителното избавление е в следващата книга, чрез пълното въвеждане на Йехова-Месия за света и съботата на Израел.
