ВЪПРОС: Как „любовта… покрива множество грехове“, както е посочено в 1 Петрово 4:8?
ОТГОВОР: Апостол Петър е много практичен в това послание. Страданието е тема, която ясно изпъква във всяка глава на 1 Петрово. Живеем в свят, където християните трябва да очакват да страдат.
В последната Си нощ с учениците Си Господ Исус им каза, че отива. Те не можеха да Го последват там, където отиваше, и щяха да Го пропуснат. Неговите ученици щяха да Го търсят, но нямаше да Го намерят. Тогава Той им даде нова заповед: да се обичат един друг (Йоан 13:34). Ние също трябва да показваме истинска любов към другите.
Всички наоколо трябваше да знаят, че те са Негови ученици по любовта им един към друг (ст. 35). До този момент поне любовта не ги беше характеризирала наистина. От време на време те се бяха карали помежду си кой от тях ще бъде най-голям в царството, което нетърпеливо очакваха. Без съмнение бяха разменени някои остри думи, а може би и повече от това, по време на редица от тези спорове.
В личните ни отношения е лесно да нараним чувствата си един на друг. За съжаление, всички сме лъгали – някои повече, някои по-малко. Били сме безразсъдни и сме казвали неща, които не е трябвало да казваме. И сме правили толкова много други неща, които, макар и да не са престъпления срещу Божиите или човешките закони, определено са били грехове. Римляни 14:23 (NKJV) ни казва: „Всичко, което не е от вяра, е грях.“ Яков 4:17 заявява: „Който знае да прави добро и не го прави, за него е грях.“
Любов като тази на нашия Господ тихо би се справила с тези грехове. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Когато Бог прощава грехове, Той не ги споменава отново; те са изчезнали. Ние не можем да направим това, само Бог може да прощава грехове. И все пак ние трябва с любов да покриваме греховете, които другите са извършили срещу нас, вместо да се задържаме върху тях и да ги споменаваме отново, особено когато са били изповядани и разрешени. Любовта търси доброто на другите и не иска да разпространява техните грехове и провали.
Покриването на множество грехове не означава игнориране или оправдаване на същите. Грехът трябва да бъде правилно разрешен. Когато това е направено, това трябва да е краят. Но плътта е хитра. Да разкриваш и разпространяваш греховете на другите е не толкова фин начин да се опиташ да изглеждаш по-добър от тях; в такова поведение няма смирение. Нека Господ ни помогне да изграждаме другите, като се фокусираме върху техните добродетели, вместо да увеличаваме страданията им, като разпространяваме техните прегрешения!
Ако похотта бележи сферата на света (1 Петрово 4:2), то любовта е изключителният белег на християнското общение. Други качества ще блестят в този кръг, но коронясващото качество – това, без което всичко останало е напразно или безполезно – е любовта. Затова апостолът каза: „преди всичко имайте пламенна любов един към друг“ (ст. 8 NKJV). За трети път в хода на това послание Петър наблегна на любовта като изключително качество на християнската общност. Другите два стиха са: „Понеже сте очистили душите си в послушание на истината чрез Духа в искрена братска любов, обичайте се един друг пламенно с чисто сърце“ (1 Петрово 1:22). „Накрая, всички вие бъдете единомислени, състрадателни един към друг; обичайте се като братя, бъдете нежни, бъдете учтиви“ (1 Петрово 3:8). Любовта далеч не е безразлична към греха; но любовта не е задължително да излага грехове или да се радва на провала на другите. Ако е възможно, любовта ще се справи с греховете насаме, така че те да не станат излишно публични. Когато бъдат разрешени и осъдени, любовта вече няма да говори за тях или да ги разпространява. Любовта не създава проблеми и не кара хората да действат като клюкари. Любовта покрива множество грехове, както е казал мъдрият човек: „Омразата разпалва раздори, но любовта покрива всички грехове“ (Притчи 10:12). —Хамилтън Смит (адаптирано от Първото послание на Петър)
