В нашата поредица „Нашата чудесна Библия“ днес бихме искали да разгледаме четирите евангелия. Бих искал да започна с прочитането на два стиха. Единият е в Евангелието от Лука, където в Лука глава 2, стих 30, Симон казва: „Защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил.“ И след това друг стих в Тит глава 2, където апостол Павел говори за Божията благодат, която се е явила в Сина, в лицето на Неговия Син, Господ Исус. И апостолът казва, за Божията благодат, Тит 2, глава 11, стих 11: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всички човеци.“
Четирите евангелия говорят за Христос, въплътената Божия благодат, Божието спасение. Четирите евангелия – Матей, Марк, Лука и Йоан – са връзката между Стария Завет и Новия Завет. В тези евангелия пред нас излиза нещо много ново, нещо непознато в Стария Завет. Месията е бил обещан в Стария Завет, но когато стигнем до евангелията, виждаме, че не само Месията е идвал при своя земен, земен народ, но че Бог стана плът. Божията благодат се видя в лицето на Исус Христос. Евангелията говорят за Неговото раждане, за Неговия живот, за Неговата смърт, за Неговото възкресение, Неговата победа и Неговото напускане на земята и връщане при Отца. За нас, в евангелията, намираме много основни учения: учения преди всичко за личността на Господ Исус, уроци за нашето спасение, уроци за практическия живот, и в личността на Исус получаваме много нагледни уроци.
Сега може да възникне въпрос: защо имаме четири евангелия, а не само едно евангелие? Бог реши в Своята мъдрост да ни даде четири евангелия. Знаем, че е божествен принцип нещата да се установяват от минимум двама или по-добре трима свидетели, но тук имаме дори четирима свидетели. Описваната личност е толкова велика, толкова славна, че двама или трима свидетели не биха били достатъчни. Бог ни е дал четири, и всички те ни рисуват картина на живота и смъртта на Исус Христос по различен начин, но без никакво противоречие.
Ако четем четирите евангелия, веднага осъзнаваме, че има разлики. Да, има разлики, но няма противоречие. Бих искал да използвам малка илюстрация. Представете си, че четирима художници получават поръчка да нарисуват една къща: един от север, един от юг, един от изток и един от запад. И те подготвят своите картини, и след това вие разглеждате тези картини, и веднага ще осъзнаете, че тези четири картини са различни, но всички те показват една и съща къща. Така че, ако четем четирите евангелия, има разлики, но има една голяма тема, един голям обект, и това е Исус Христос. Това е животът на Христос, смъртта на Христос, възкресението на Христос.
Ако четем евангелията, виждаме различните периоди в живота на Исус. Имаме шест различни периода, които могат да бъдат разграничени. Първо, Неговите ранни години: Неговото раждане, Неговото детство, подготовката за Неговото служение. След това, второ, ранното служение в Галилея. Матей говори много за това, Марк говори много за това. След това идва по-късното служение в Галилея; това е третият период. Отново, особено Марк и Йоан – Марк и Лука, извинете, Матей и Марк говорят за това. След това идва Неговото служение в Юдея; това е особена тема на Йоан в неговото евангелие. След това петият период са Неговите страдания и смъртта на кръста на Голгота. И последният, разбира се, е Неговото възкресение и Неговото възнесение. Всичките четири евангелия говорят за Неговата смърт и Неговото възкресение, защото това е много, много важна тема, основата, основата на нашето спасение.
Сега, четирите евангелия имат една обща тема, но все пак се различават в описанието на живота и смъртта на Христос. Голямата цел на Матей е да опише Исус Христос като Месия и Цар на Израел. Голямата тема на Марк е да опише Исус Христос като съвършения слуга и пророк на Бога. Голямата тема на Лука е да представи Исус Христос като съвършения човек, единствения посредник между Бога и човека. Евангелието на Лука е евангелието на благодатта, мира и общението. А Йоан се занимава с Христос като вечен Син Божи, който е проявил Бога, който е проявил Отца тук на земята.
Ако погледнем смъртта на Христос, Неговото дело на кръста, отново можем да разграничим. Матей говори за приноса за престъпление, че Христос умря за нашите грехове. Марк има повече общо с приноса за грях, този аспект, че Христос умря, беше направен грях за нас, Той, Който не познаваше грях. Лука говори за мирните приноси, благодат, общение; Христос направи мир чрез кръвта на Своя кръст. А Йоан има тази велика тема за всеизгарянето, че Христос принесе Себе Си като сладко благоухание на Своя Бог и Отец.
Имаше четирима различни писатели: Матей, Марк, Лука и Йоан. Двама бяха ученици, очевидци. Двама не бяха ученици, не бяха очевидци, но въпреки това те са проучили много задълбочено това, което са написали, разбира се, под ръководството на Светия Дух. Трима от евангелските писатели бяха евреи: Матей, Марк и Йоан. Лука, напротив, беше грък.
Има и различни първоначални получатели на четирите евангелия. Матей пише на евреи. Марк пише на римляни. Лука пише на гръцкия свят. А Йоан пише на Божието семейство, на тези, които вече бяха Божии деца. Но разбира се, сега всички ние сме получатели на четирите евангелия и ги четем с удоволствие и наслада, защото те ни правят Христос велик.
И това ме води до последно размишление: какво е практическото въздействие, ако четем, ако изучаваме евангелията? Практическото въздействие е да опознаем Христос по-добре, да се учим от Него. Евангелията ни правят Христос велик. В евангелието на Матей научаваме, че трябва да приемем Неговото отхвърляне. В Марк получаваме чудесни нагледни уроци за служение. В Лука виждаме особено как Господ Исус Христос е образец за нашия живот тук на земята, за да прославяме Бога и да бъдем свидетели за Него. А в Йоан сме особено изумени, като чуваме думите на живота, за да живеем според тях.
Четири евангелия. Толкова е необходимо, толкова полезно да четем и препрочитаме евангелията. Повтарям, те ни правят Христос велик, и това е най-важното нещо в нашия живот: наистина да Му се възхищаваме за това, което е бил, за това, което е, и за това, което е направил.
