Скъпи читателю,
И вие самите като хора, които чакат своя Господ (Лука 12:36).
Още една година отмина и започва нова. Още една година от пътуването през пустинята с Бога; толкова по-близо до благословения час, когато ще се чуе повелителният глас на нашия Господ, възкресяващ Неговите мъртви, променящ Неговите живи и пренасящ всички в Отцовския дом, нашия вечен дом. Благословената надежда изпълва сърцата ни с радост! Нека наистина бъдем „като хора, които чакат своя Господ“! Нека използваме времето. Нека не спим като другите. Нека помним, че през цялата вечност на блаженство, която ни очаква, вече няма да имаме възможност да провъзгласяваме Неговата благодат на грешниците, да храним и да се грижим за Неговите овце и Неговите агнета, да се изразходваме и да бъдем изразходвани, за да разпространяваме знанието за Неговото благословено име.
Нека не използваме празни думи и да нямаме празни часове. Нека не търсим нищо за себе си – всичко за Христос, Който единствен е достоен за цялата ни любов, цялото ни послушание и цялото ни самоотрицание. Докато започваме дванадесетата година от издаването на списанието, не можем да не се поклоним и да благодарим на Господа. Как Той ни поддържаше от началото на начинанието и осигуряваше необходимото за всеки брой. Досега над сто хиляди са го прегледали в интернет. Печатни копия се изпращат и до над тридесет страни по света. Благодарен съм на тези верни, мои сътрудници (Римляни 16:1-16), които работят много усърдно, за да помагат в редактирането и корекцията, на тези, които допринасят със смислени статии, и на тези, които са били източник на помощ и насърчение за мен в неговото производство. Господ ги познава и Той ще ги възнагради. Специални благодарности на вас, скъпи читатели, за вашите молитви и насърчителни бележки. Обичаме да чуваме от всички вас.
