Какво означава изразът „кръстен за мъртвите“ в 1 Коринтяни 15:29?
Този израз често е бил погрешно разбираем. Първо, кръщението е картина на смъртта, и ние, които сме кръстени, сме идентифицирани с Този, Който е отишъл в смърт, като по този начин признаваме себе си за мъртви за този свят.
Второ, за да ни помогне в нашето разбиране, е важно да разберем, че стихове 20-28 от глава 15 са в скоби. Ако прочетем стих 29 след стихове 18-19, апостолът ни показва, че ако няма възкресение, тогава „онези, които са заспали в Христос, са загинали. Ако само в този живот имаме надежда в Христос, ние сме най-нещастните от всички хора.“ Защо тогава да се кръщаваме? Защо да се идентифицираме с мъртъв Христос, ако няма възкресение? Но Христос е възкресен от мъртвите, а също и „онези, които са Христови при Неговото идване.“
Много от ранните християни са претърпели мъченичество, както и много днес. Ние сме кръстени за или на мястото на мъртвите, онези, които са претърпели смъртта.
Ние запълваме редиците на онези, които са заспали, било то чрез мъченичество или естествена смърт. Мисълта в ума на апостола е за бойно поле, на което свежи войници заемат мястото на отстранените от смъртта. (Просто казано, когато тези, които защитават вярата и служат на Господа, биват отнети, те биват заменени от нови вярващи, които ще продължат Господното дело тук на земята.) Апостолът би ни попитал, защо да се присъединяваме към тази компания, ако вярата ни е напразна и няма възкресение? Нека чуем славния отговор:
така също в Христос всички ще бъдат оживени (1 Коринтяни 15:22).
Ние, които сме идентифицирани с Него в Неговата смърт, заедно с всички онези, които са заспали в Исус, ще бъдем „оживени“, съживени и след това ще влезем в това, което наистина е „живот**“. Затова днес нека се вслушаме в увещанието на Павел:
Събудете се праведно и не грешете; защото някои не познават Бога (1 Коринтяни 15:34).
