Защо израилтяните претърпяха такава голяма загуба на животи, когато съгрешиха, а понякога дори когато се опитваха да постъпят според Божиите указания?
Често забравяме абсолютната святост на Бога и колко ужасен е грехът за Него. В Авакум 1:13 четем: „Очите Ти са твърде чисти, за да гледат зло, и не можеш да гледаш нечестие.“ Казвано е, че най-малкият грях в нашите очи е по-лош в Божиите очи, отколкото най-големите грехове, за които можем да се сетим, биха били в нашите. Свят, праведен Бог не може просто да пренебрегне греха или да го отхвърли като без значение. Всеки грях е преди всичко обида срещу Него, както виждаме в изповедта на блудния син: „Татко, съгреших против небето и пред Тебе“ (Лука 15:21 NKJV).
Пред Бога всеки грях заслужава незабавното наказание смърт. На Адам беше забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и му беше казано: „В деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Бог прилага този принцип на смъртта като последица от греха по възможно най-широк начин, казвайки чрез пророк Езекиил: „Душата, която греши, тя ще умре ... Ако е извършил някоя от тези мерзости, той непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него ... Душата, която греши, тя ще умре“ (Езекиил 18:4,13,20). Римляни 6:23 обобщава това с добре известните думи: „Заплатата на греха е смърт.“ Много други пасажи от Божието Слово ни представят същата истина.
Вместо да питаме защо Израел понякога е претърпявал големи загуби на животи, когато е съгрешавал, бихме могли да попитаме защо Бог толкова често е пощадявал не само Израел, но и нас, като не е изпълнявал незабавното наказание смърт за техните грехове или за нашите. Що се отнася до въпроса за „опитването да се постъпи според Божиите указания“, Божията воля трябва да бъде изпълнена по Божия начин, за да бъде приемлива за Него. Външното съответствие с Божиите указания не е достатъчно, за да заслужи Неговото одобрение: отношението на сърцето при извършването му също трябва да бъде правилно.
Можем да благодарим на Бога, че святостта не е единствената характеристика на Неговата природа. Първо Йоан 4:8 ясно казва, че „Бог е любов“, и Писанието прекрасно потвърждава това. Всеки атрибут на божествената природа е в перфектен баланс с всеки друг. Бог не е капризен. Той не може да компрометира Своята святост заради Своята любов, нито ще компрометира Своята любов заради Своята святост. Бидейки свят, Той не може да пренебрегне и най-малкия грях, без да изпълни наказанието, което той е заслужил – смърт. В Божиите очи всеки грях е грях в цялата си отвратителност за Неговата свята природа. Но бидейки любов, Неговото сърце вика: „„Както Аз живея“, казва Господ Бог, „Аз нямам удоволствие от смъртта на нечестивия, но от това, че нечестивият се обръща от пътя си и живее““ (Езекиил 33:11).
Отговорът на това, което би изглеждало като неразрешима дилема, е бил изработен в Божиите съвети преди основаването на света. Ние наричаме този отговор евангелието, добрата новина за спасението. Този свят Бог ще даде Своя единствен възлюбен Син да заеме мястото на виновния грешник в смъртта. Божият Син заяви, че е готов да стане Човек и да дойде в този свят, за да обяви Божията любов и да покаже тази любов, като заеме мястото на виновния човек в смъртта на Голготския кръст. И в пълнотата на времето Господ дойде в този свят, живя безгрешен живот, който във всеки детайл беше за Божия слава, и след това умря на кръста за онези, които Го отхвърлиха и разпънаха – за нас и за всеки, който ще Го приеме като Спасител и Господ.
Това е добрата новина за спасението. В това трябва да се радваме, вместо да питаме защо Бог е демонстрирал Своята омраза към греха, като е позволил много от Неговия земен народ да умре, когато са съгрешили.
Отговор от Юджийн П. Ведър, младши.
