Всички сме чували историята за човека, който построил къщата си на скала, и как бурите го връхлетели, въпреки че бил построил на скала. Той не избегнал бурите, но къщата му не била разклатена от тях.
Чувствате ли се така, сякаш вълни ви блъскат? Това, което някога е било успокояващ ритъм на плисъци, докато приливите и отливите се движели, сега може да изглежда като непрекъснат трясък на вълна след вълна. Може да се почувствате претоварени и да възникнат съмнения. Спомнете си, че Давид е написал много псалми, докато е преживявал трудности (Пс. 6; 13; 55; и т.н.). Той знаел, че Бог го е избрал, но години наред почти не е имал отдих от изпитанията. Как се е справял?
Едно от нещата, които виждаме в Давид, е, че той излива сърцето си пред Бога. Той правел това еднакво както в добри, така и в трудни времена. Близостта до Бога е ключът. Това не означава, че ще избегнем борбите (външни и вътрешни), но имаме Някого, Господ Исус, към Когото да се обърнем във всяка ситуация, и научаваме колко много Той се грижи за нас.
Давид не се събудил един ден с това невероятно доверие в Бога. То е било култивирано с течение на времето, докато е преминавал през несгоди. От прости изпитания на вярата до предизвикателни борби, той доказал Божията вярност през всичко това. Давид често поглеждал назад и с ползата от ретроспекцията разказвал за Божията доброта. Това от своя страна му позволило да се довери още повече на Бога.
Хипотетично, ако Бог беше предал царството на Давид веднага след срещата му с Голиат, Давид може би не би се приближил толкова до Бога. Давид демонстрира изключителна вяра с прашка, така че Бог можеше да му повери меч; и когато той владееше меча с мъдрост, Бог можеше да му даде скиптър.
Излейте сърцето си пред Бога – Той ви моли да го направите!
