Скинията в пустинята е била устроена със специфичната цел Бог да обитава сред Своя народ и да бъде прославен сред тях. От всички Божии наставления, една точка е особено поразителна: терминът „винаги“ се среща седем пъти в Божиите указания, дадени на Моисей в Изход.
Много неща в системата на скинията илюстрират различни аспекти от личността и делото на Христос. Това ни помага да разберем Божието желание нещата, които говорят за Христос, да продължават. Що се отнася до трапезата с присъствените хлябове от днешния стих, хлябовете или питките, поставени на нея, са били изпечени от чисто брашно и покрити с чист тамян (Лев. 24:5). Това брашно символизира човешките съвършенства на Христос като плод на земята. Дванадесетте питки представляват целия Божи народ, както Той ги вижда, отразяващи Христос. Тези питки са били поставяни в два реда по шест (ст. 6) на чистата трапеза, направена според Божиите указания, и са били поставяни там пред Господа винаги (ст. 8).
Нека приложим тези неща към нас днес. Всички истински новородени християни принадлежат на Божия народ. Бог е доволен да вижда Христос в небето, отразен в и чрез Своя народ, който е получил нова природа и в който обитава Светият Дух. Трапезата – друг тип на Христос като Поддържащ Божия народ – поддържа питките. Поставени в Божието присъствие като спомен пред Него, питките Му напомнят за красотите на Христос, както Той е бил на земята, които сега се отразяват в Неговия народ. Бог желае това да продължава, докато Господ дойде отново. Освен това, всяка събота тези питки са били заменяни с пресни, докато тези, които са стояли там през изминалата седмица, са ставали храна за свещениците. Това, което е храна за Бога, за Неговото удовлетворение, става храна за Неговите свещенически синове – чудна привилегия!
