Христос вече не е телесно сред нас в този свят и тъй като и ние сега живеем във връзка с Него, е настъпил нов ред на нещата. Дори Сам Христос ни е познат по нов начин. Павел не е бил сред онези, които са познавали Христос „според плътта“ в дните на Неговата плът. Но дори и да беше, той вече не би Го познавал така. Но и ние не познаваме никой човек по плът.
Като новосъздадени в Христос, ние се намираме в нов свят. Все още не сме там по отношение на телата си. Това очаква идването на Господа. Но сме там по отношение на умовете и духовете си. Дори днес нашите духове се движат сред напълно нови неща, неща напълно непознати в нашите неконвертирани дни; също така дори старите неща от това настоящо творение, сред които се движим, се разглеждат от нас по нов начин.
Тази истина трябва да бъде напълно осмислена от всички нас. Колко много трудности възникват сред християните, защото те се познават и общуват помежду си според плътта, на старата основа и по начина на света. Тогава е най-лесното и естествено нещо да се разделят на групи и клики, да имат своите харесвания и нехаресвания, да бъдат изключително приятелски настроени към този или онзи събрат по вяра, докато не възникне някакво разногласие, когато избухва също толкова огромна враждебност. Всичко това, дори приятелството и любезността, и привидното съгласие, почива на погрешна основа. То е според плътта, а не според новото творение и Божия Дух. Ако всички светии се познаваха на новата основа, каква трансформация би настъпила в аспекта на нещата, който понастоящем преобладава в Божията Църква.
