Преди време един мъж преместваше много голямо, тежко пиано и при това то падна върху големия му пръст на крака, смазвайки го много лошо, толкова много, че лекарите препоръчаха ампутация. Мъжът отказа, така че през месеците имаше операции, много шевове, инфекции, огромна болка и страдание. Имаше много посещения при лекари, инвестиции в лечения и лекарства, и слава на Господа, крайният резултат беше изцеление и пръстът беше възстановен, а не ампутиран.
Докато слушах историята, си помислих за гореспоменатите стихове и се чудех дали бих имал същото отношение, ако „членът“ беше по-скоро брат или сестра в Господа, който е бил смазан по някакъв начин. Бих ли инвестирал такова време, разходи, болка и усилия, за да видя брат си изцелен или възстановен.
Каин веднъж попита Бога дали е пазач на брат си; отговорът е, да, ние сме. В Евреи ни е казано да вдигнем ръцете, които висят, и слабите колене.
Виждаме „добрия самарянин“ да рискува себе си и също така да инвестира финансово, за да помогне на този, който е станал жертва на крадци и е лежал край пътя полумъртъв. Във Филипяни 4:3 четем, че Павел призовава спътник да помогне на две сестри да се помирят, и той умолява сестрите да бъдат единомислени. По друг повод Павел пише, умолявайки Филимон да прости и да приеме виновния Онисим, като моли всичко дължимо да бъде поставено на негова сметка.
Нека и ние, като членове на Христовото тяло, да се грижим един за друг по жертвен начин.
