Има много трудни пасажи в Божието Слово и има доктрини, които понякога ни е трудно да изразим или дори да разберем. Апостол Петър се съгласи с тази оценка, когато говори за писанията на апостол Павел, казвайки, че те са „трудни за разбиране“ (2 Пет. 3:15–16). Затова трябва търпеливо да изучаваме Библията, да размишляваме върху нейното съдържание и „ред по ред“ да научаваме доктрините на благодатта.
Колкото и вярно да е горното твърдение, има много забележителни изключения от това, не на последно място е изявлението на Павел в Тит 2:11–13. Този пасаж ни дава великолепно обобщение или синопсис на християнството, разкривайки всеобхватното послание на Библията. Той е ясен пример за простотата и яснотата на Писанията. Павел обобщава християнското послание в три кратки мисли, които включват минало, настояще и бъдеще.
Миналото: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение.“ Това е препратка към първото явяване на Христос и неговата цел (срв. Евр. 9:26). Божията благодат беше напълно разкрита при идването на Господ Исус в света. „Християнството е известно с това, което носи, а не с това, което намира“ (Дж. Н. Дарби). Христовото дело на кръста разкрива, че Бог вече не търси праведност от човека – това е, което Законът правеше – а по-скоро е осигурил праведност за човека. Чудесна благодат, безплатният „дар на праведността“ (Рим. 5:17; срв. Фил. 3:9)! Спасението се яви за „всички хора“. То не беше ограничено до дома на Израел, а беше за „всички хора“ (Лука 2:10). Нека ежедневно растем в нашата оценка на такава благодат!
