Апостол Павел пише на своя спътник и сътрудник Тит, за да го натовари да посети събранията в Крит. Тит ще действа като негов заместник, за да установи старейшини във всяко събрание и да донесе „здраво учение“ и други наставления на светиите (Тит 1:5; 2:1).
Павел дава на Тит триточково резюме на християнската вяра, което да сподели със светиите (2:11–13). Това резюме или синопсис е дадено във формата на минало, настояще и бъдеще. В миналото Божията благодат се е явила, носейки спасение на „всички човеци“. В бъдеще Христос ще се завърне.
Настоящето: Божията благодат, веднъж наистина позната, ни учи на нещо. Тя ни учи, че „отричайки се от безбожието и светските страсти, трябва да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в настоящата епоха“. Удивителното нещо в библейското християнство и доктрината за Божията благодат е, че делата трябва да следват спасението, но те със сигурност не го предшестват или инициират. Казано е: „Християнството започва с извършено, а не с правене.“
Апостолът вече е заявил, че вярващите трябва да живеят по такъв начин, че „да украсяват учението на Бога, нашия Спасител, във всичко“ (2:10). Думата „украсявам“ в оригиналния гръцки е дума, от която произлиза думата „козметика“. Тя означава „ред или подредба на нещата“. Павел ни призовава да направим учението за Божията благодат привлекателно, за да го разкрасим чрез нашето благочестиво поведение. Ясно е, доколкото е възможно, че добрите дела не ни оправдават, а по-скоро правят благодатта привлекателна за други грешници. Нека я разкрасим днес!
