След трагичното падение на Петър и отричането му от Господ Исус, без съмнение съкрушен от усещането за дълбочината на своя провал, той каза на някои от своите спътници: „Отивам да ловя риба.“ Той може би е заключил, че сега е отхвърлен, без повече полза за Учителя, Когото е следвал, и че сега ще трябва да се върне към предишното си занятие, от което Господ го беше призовал към ученичество.
И така, той реши да се върне към стария си занаят, но не отиде сам. Шест други ученици, повлияни от неговото решение, решиха да отидат с него. Без съмнение лидерските качества на Петър бяха оказали силно влияние върху неговите спътници. Трябва да се отбележи, че той не каза: „Да отидем да ловим риба.“ Неговото решение беше негово собствено и за него самия; обаче, заразата от неговата решимост да се върне към риболова имаше по-широко приложение, отколкото само за Петър.
Ако Господ Исус не беше се намесил с възстановяваща благодат, апостолската група щеше да бъде намалена до една трета от силата си. Юда вече беше отишъл на своето място, а Петър се беше върнал към риболова и беше повлякъл шестима други след себе си, включително дори Йоан. Колко сериозно отстъпление би било това, ако Господ не беше отишъл след тях с възстановяваща благодат!
Тези, които по някакъв начин са начело, трябва да бъдат още по-внимателни как ходят, тъй като могат толкова лесно да повлияят на други, които може да ги гледат за ръководство. Съветват ни: „Направете прави пътеки за краката си, така че куцото да не се изкълчи.“ (Евр. 12:13).
