9 Това е писаното от Езекия Юдиния цар, когато се разболе и оздраве от болестта си: - 10 Аз рекох: В тишината на дните си Ще отида във вратата на гроба: Лиших се от остатъка на годините си. 11 Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите: Няма да видя вече человека Като съм с жителите на онзи свет. 12 Жилището ми се дигна И премести се от мене като шатър овчарски: Пресекох живота си както тъкач: От основата ще ме отреже: От ден до нощ ще ме свършиш. 13 чаках до сутринта, - като лъв, Тъй ще съкруши всите ми кости: От ден до нощ ще ме свършиш. 14 Както жерав, както ластовица, така крещех: Стенех както гъргорица: Очите ми изнемощяха от да гледат нагоре: В утеснение съм, Господи: стани ми поръчител. 15 Аз що да река? Той ми рече, той и извърши: Ще вървя полека през всичките си години Заради тази горест на душата си. 16 чрез тях живеят человеците, Господи, И във всички тях съществува животът на моя дух: Ти си ме изцелил и си ме съживил. 17 Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест; Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението; Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове. 18 Защото гробът няма да те похвали: Смъртта няма да те славослови: Които слазят в рова не ще се надеят на твоята истина. 19 Живият, живият, той ще те хвали, Както аз днес: Бащата ще възвести на чадата си твоята истина.
Исая 38:9, 19–20 · BG1871
След като царува четиринадесет години, Езекия се разболя и беше близо до смъртта. Той беше на около тридесет и девет години. Пророк Исая му каза да нареди дома си, защото щеше да умре. Езекия се помоли, напомняйки на Бога как е ходил вярно пред Него, и плака много. Бог отговори на молитвата му, казвайки му, че ще живее още петнадесет години, даде му знак и му каза, че ще бъде избавен от асирийския цар.
В Исая 38 намираме писание от Езекия след неговото изцеление. Четем няколко израза на неговите първоначални скърби и на неговата благодарност към Бога за неговото изцеление. В стих 19 четем: „Живият, живият човек, той ще Те хвали, както аз правя днес; бащата ще извести Твоята истина на децата.“ Колко красиво и колко необходимо е да желаем да известим Божията истина на друго поколение и да споделим радостта от спасението и живота, които има в Бога! Можем да бъдем сигурни, че Езекия направи точно това със сина си Манасия.
Нека не чакаме да получим нещо повече, за да прославим името на нашия Бог и Спасител. Вече имаме всичко в Христос! Нека не чакаме да ни се случат изключителни неща, за да свидетелстваме за истината. Това може никога да не се случи. Не сме ли самите ние вече изцелени от Бога от смъртоносната болест на греха? Нека тогава се радваме в Исус, нашия Господ и Спасител – да, радвайте се винаги – и отворете устата си, за да „прогласяваме хваленията на Този, Който ни призова от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Пет. 2:9) на това поколение и на следващото, да, на всички около нас, защото Той е достоен за нашите хваления!
