Едно нещо е ясно за Йов, той не беше вярващ само в добри времена; дори в най-мрачните часове на страданията си, той гледаше към Бога. Въпреки това, той не получи никаква помощ от приятелите си. Една добре позната поговорка идва на ум, когато мислим за приятелите на Йов: „С такива приятели, кой има нужда от врагове?“
Отначало приятелите му плакаха за него, седяха с него и мълчаха седем дни (2:11–13). Вероятно е трябвало да останат мълчаливи. Йов не скри мнението си за техния съвет: „Но вие сте ковачи на лъжи, всички сте безполезни лекари. О, да бяхте мълчали… вашите баналности са поговорки от пепел“ (13:4–5, 12). „Без съмнение вие сте хората и мъдростта ще умре с вас!“ (12:2). Почти звучи така, сякаш Йов описва социалните медии. Всеки има мнение и е експерт и не се срамува да го сподели с нас. Ако трябваше да перифразираме и обобщим диалога между Йов и неговите приятели, той би бил нещо подобно:
Приятелите на Йов: „Твоят проблем, Йов, е, че страдаш, защото си таен грешник. Затова се покай.“
Йов: „Знам, че съм грешник, но съм живял възможно най-праведно пред Бога. И въпреки че не мога да обясня защо това ми се случва, и дори ако Той ме убие, все пак Му се доверявам; Той е моят Изкупител.“
Приятелите на Йов казват много истини, всъщност те дори са цитирани няколко пъти в Новия завет (Йов 5:13 в 1 Кор. 3:19; и Йов 5:17 в Евр. 12:5). Но те не говореха „истината в любов“ във връзка с техния „приятел“. Те направиха принципа на сеене и жънене неизменен по легалистичен начин, като игнорираха, че понякога нечестивите процъфтяват, а праведните страдат без видима причина. Ако ситуацията беше обратна, Йов казва, че би ги утешил (16:5). В крайна сметка Йов се моли за тях – добър пример за нас, когато сме неразбрани.
