Колко малко разбираме мислите и чувствата на Господа поради нашето неподчинение! В горния стих имаме оплакването на Господа срещу Израел за това как Той е бил съкрушен от тяхното неподчинение; „съкрушен“ е много силна дума. Псалм 69, говорейки пророчески за Господа, казва, че укорът е разбил сърцето Му. Когато говореше на Юда, Той попита: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“ (Лука 22:48). В друго Евангелие Той го нарече „приятел“. В Псалм 41:9 и 55:12–13 виждаме колко дълбоко е бил засегнат Господ от факта, че един спътник, един приятел, един, който е ял и също е ходил в храма заедно с Него, е бил този, който Го е предал.
На друго място Той говори за това как е желал да събере Израел под Своята защита и грижа като кокошка, която събира пилетата си под крилете си, но те не са искали. Както ние сме засегнати от неподчинението на едно от нашите деца или на някой в местното събрание, колко повече е Господ!
От друга страна, колко е угоден Бог и сърцето Му е стоплено от нашата хвала и послушание. Четем стихове, които ни казват, че Бог е много доволен, когато децата се подчиняват на родителите си (Кол. 3:20); Той се наслаждава на честността и праведността (Пр. 11:1, 20); и на послушанието (1 Цар. 15:22); и на съкрушено и смирено сърце (Пс. 51:16, 17). Той се наслаждаваше на отношението на Мария, когато тя седеше в нозете Му, за да слуша, и отново по-късно, когато изля благовонното масло, помазвайки Господа (Мат. 26:10); защото Той каза: „Тя извърши добро дело за Мене.“
Каква отговорност е за нас, Неговите създания, да знаем, че нашите действия могат да Му причинят болка; но какво привилегия е за нас, че ние, Неговите създания, можем да донесем радост на сърцето Му! Нека благословим Божието сърце днес.
