Срещаме Марта три пъти в Евангелията. Първия път тя прие Господ Исус и Неговите ученици в къщата си – предизвикателство за гостоприемството. Очевидно тя Го ценеше и Неговото служение, и искаше да Му осигури дом на Този, Който „няма къде глава да подслони“ (Лука 9:58). Но както мнозина от нас са открили, служението може да засенчи Господа, ако не сме внимателни. Това се случи тук: Марта стана толкова погълната от всички неща, които трябваше да направи, че изгуби от поглед Него (може би буквално също), а Мария седеше в нозете Му и Го слушаше – без да ѝ помага! В крайна сметка ѝ дойде в повече и тя се намеси със своите обвинения и искане. Правейки това, тя наруши самите неща, които искаше Той да се наслади в къщата ѝ: мир и общение. Въпреки че Той не се съобрази с нейното искане, Неговият твърд, но нежен укор (ст. 41) не само би достигнал до съвестта ѝ, но би извлякъл от сърцето ѝ доброволна готовност да съди своите мисли, думи и поведение.
Не виждаме пълните резултати от това, когато Той дойде във Витания, за да възкреси Лазар (Йоан 11:1–44), но ги виждаме при последния случай, когато посети дома там. Много скоро Той щеше да отиде на кръста като истинското Пасхално Агне (12:1), но засега намери утеха в компанията на Своите, въпреки машинациите на враговете Си (11:45–57).
Със сигурност това предава донякъде радостта, която Той получава днес, когато Неговият народ е събран заедно в Неговото име в събрание. Често се фокусираме върху красивото дело на поклонение на Мария (12:3), но какво да кажем за общението – „Лазар беше един от тези, които седяха на трапезата с Него“ – и тихото, скромно служение – „Марта слугуваше“? И двете са черти, които трябва да ни характеризират в такива моменти. Самият Господ Исус продължава да служи, и ние също трябва, по щастливия и доволен начин (2 Лет. 9:7), който беляза Марта онзи ден.
