По време на първото си затворничество в Рим, Павел използва мярката свобода, която имаше, макар и окован, в активно служение за своя Господ. Ние ценим писмата, които той написа, обикновено свързвайки друг брат с него, като Тимотей в това писмо до Филимон, заможен брат, в чийто дом близо до Колоса се събираше събрание.
В това писмо виждаме любящото сърце на апостола и неговия благочестив такт, докато той препоръчва Онисим, избягалия роб на Филимон, който също го беше ограбил. Онисим беше дошъл в Рим и там Бог беше използвал Павел, за да го доведе до Господа. Той беше станал „верен и възлюбен брат“, който заедно с Тихик занесе писмото на Павел до колосянското събрание (Кол. 4:9) и сподели лични новини за Павел с тях. След това той лично донесе и писмото на Павел до Филимон, неговия стар господар, сега брат. Писмото рисува красива картина на огромните промени, които приемането на Христос прави в отношенията и взаимоотношенията.
Павел добавя поздрави от своя екип от съработници (ст. 23), братя, които заедно с други са споменати в Колосяни 4: Епафрас също затворник, пламенен, ревностен молитвен воин; Марк, сега възстановен на служба; Аристарх, македонец от Солун, който беше пътувал с Павел до Рим, също затворник; Лука, възлюбеният лекар, който също беше споделил това пътуване; и Димас, който, обичайки света, по-късно щеше да изостави Павел и да отиде в Солун. Нека и ние бъдем Божии съработници в краткото време, което ни остава!
