Езекия беше чудотворно изцелен, а Юда чудотворно избавена от асирийския цар. Бог позволи на Езекия да бъде изпитан чрез посещението на служители от Вавилон, за да покаже какво има в сърцето му. Фактите за неговото чудотворно изцеление и голямото избавление на народа от враговете им се бяха разпространили. Дали Езекия смирено щеше да отдаде слава на Бога за всичко това, или щеше да се възвиси в очите на хората?
Четем, че за съжаление „нямаше нищо в къщата му или във всичките му владения, което Езекия да не показа“ на вавилонските посетители (2 Царе 20:13). Бог беше благословил Езекия много, дори чудотворно. Но за съжаление Езекия го използва, за да се възвиси. Той „не отвърна според благоволението, което му беше показано, защото сърцето му се възгордя.“
Какъв важен урок за нас се намира в това събитие от царуването на Езекия. Когато говорим за добрите неща, които Бог допуска в живота ни, наистина ли е, за да отдадем слава на Бога, или за да привлечем внимание към себе си? „Сърцето е измамливо повече от всичко и отчаяно зло; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9). Нека внимаваме да не се възвисяваме чрез самите неща, които Бог милостиво ни е дал.
Нашият Господ Исус винаги се е стремял да отдаде слава на Бога и не е търсил славата на хората. Той каза: „Аз почитам Отца Си“, а също и: „Аз не търся Своята слава“ (Йоан 8:49–50). През целия Си живот Господ прославяше Отца съвършено. Той каза: „Аз Те прославих на земята“ (Йоан 17:4).
И така, ако говорим за Божиите дела с нас, нека също се стремим да отдадем слава само на нашия Господ Исус, а не да привличаме внимание към себе си, точно както Павел пише: „Няма да се осмеля да говоря за нищо от онези неща, които Христос не е извършил чрез мен“ (Римляни 15:18).
