Престолът на вечния Отец е станал престол, на който седи Назарянинът, Този, Който умря, „Праведният за неправедните“. Мога да се обърна към този Христос и да кажа: „Нищо не може да ме смути. Този прославен Христос в Божието присъствие е самата основа на моя мир.“
Как Христос стигна до този престол? Чрез смърт. Ако не беше умрял, Той можеше да бъде там сам, но никога в каквато и да е връзка с бедните грешници. Той умря, и там сияе Божията слава. Веднага щом Христос умря, стана ясно, че човешката религия няма да свърши работа; завесата на храма се разкъса отгоре до долу, и тогава във връзка със същата смърт цялата религия на човешката природа е напълно отхвърлена – дори храмът на земята няма да свърши работа.
След това виждаме триумфалната сила на Този, Който умря, над този, който имаше силата на смъртта (Евр. 2:14). Някои треперят при мисълта за смъртта; защото смъртта е не само заплатата на греха, но и затвор, където трябва да се плати заплатата. Но не е така с един простосърдечен християнин. Той казва: „Ако ми говорите за смъртта, аз ще ви говоря за смъртта на Христос.“ Божиите съвети бяха, че чрез Неговата смърт Той трябва да обезсили и да унищожи това, което имаше силата да ме накара да треперя. Трепереше ли Павел, когато претегляше в ума си дали да остане, или да отиде да бъде с Господа (Фил. 1:22–24)? Силата на смъртта над него беше унищожена, защото Христос беше умрял. Разкъсването на завесата беше най-забележителен печат, поставен върху смъртта на Христос. Бог каза чрез него: „Единственият начин за достъп до Светая Светих е смъртта на Моя Син.“ Завесата е разкъсана: всяко изразяване на пречка е разцепено отгоре до долу.
