Няколко препратки в посланията, както и някои от ранните „Църковни отци“, показват, че Павел в крайна сметка е бил освободен от затвора си и е пътувал още няколко години. След големия пожар, който унищожи голяма част от Рим, император Нерон, който е бил заподозрян в подпалването му, обвинил християните. Някои водачи, включително Павел, били доведени в Рим. Павел отново бил затворен.
Врагът, винаги активен, е работил, както виждаме многократно в Деяния. Павел е предупредил ефеските старейшини за предстоящи опасности (Деяния 20:29–31) и е написал послания, за да коригира грешките със здраво учение. Но във второто си писмо до Тимотей той споменава тъжно, че всички в провинция Азия са се отвърнали от него. Разбираме, че това не е било само срещу него лично, но голяма част от истината, която е преподавал за Събранието, е била покварена или изоставена. Виждаме пълните резултати от това в християнството днес.
Тимотей, който по-рано беше оставен в Ефес, за да противодейства на точно такъв вид неща, беше обезсърчен. Павел пише от затвора си, насърчавайки го да продължи и излагайки учението, необходимо за вече настоящите „опасни времена“ на „последните дни“. Бог по благодат е осигурил адекватна провизия: подчертава се важността на изучаването, проповядването, преподаването, придържането и предаването на Божието Слово. Няма от какво да се срамуваме, но ще има страдание и преследване заради евангелието. Това, което Павел написа на своя „възлюбен син“ във вярата, е от жизненоважно значение за нас днес. Нека и ние „бъдем силни в благодатта, която е в Христос Исус“!
