Четири псалма, които пророчески говорят за смъртта на Господ Исус Христос, разглеждат Неговата смърт по различен начин. Псалм 40 е псалмът за всеизгарянето, който се фокусира върху Божиите цели; Псалм 69 е приносът за престъпление, който набляга на наказанието; а Псалм 22 описва страданието на Господа като принос за грях. Въпреки че може да няма един конкретен псалм, който да паралелизира с мирния принос, има няколко, които дават смисъл, като Псалм 85 или Псалм 118.
Псалм 22 е първият от три псалма заедно, които разкриват Господ Исус като Пастир. В Псалм 22 можем да Го видим като Добрия Пастир, който полага живота Си за овцете (Йоан 10). Псалм 23 Го разкрива като Великия Пастир, който осигурява за Своите овце (Евр. 13:20–21). Псалм 24 Го представя като Главния Пастир, който се завръща в слава (1 Пет. 5:4). Други са нарекли тези псалми „Кръстът, Жезълът и Короната“.
Този псалм е разделен на две основни части: Страдащият Спасител (ст. 1–21а) и благословенията, произтичащи от Неговите страдания (ст. 21б-31); или, както би казал Петър, „страданията на Христос и славите, които щяха да последват“ (1 Пет. 1:11).
В раздела за Страдащия Спасител виждаме страданията на Спасителя по три начина. Първо, от светите ръце на Бога (ст. 1–6а), след това от омразните ръце на хората (ст. 6б-18) и накрая от враждебните ръце на Сатана (ст. 19–21а).
Независимо дали разглеждаме този псалм символично, исторически, пророчески или от месианска гледна точка, ние трябва да „събуем обувките си“, защото сме на свята земя! Докато четете този псалм, четете го бавно, четете го внимателно и спрете, за да отдадете хвала на Този, който ви е обичал и е дал Себе Си за вас на Голгота!
