Във Витания виждаме как Той приема семейна сцена. Ако Исус беше отхвърлил идеята за християнско семейство, Той не би могъл да бъде във Витания, както виждаме, че е бил. И все пак, когато Го намерим там, това е само някаква нова фаза на морална красота, която проследяваме в Него. Той е приятел на семейството, намирайки, както намираме и до днес сред нас, дом сред тях.
„А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар“ са думи, които говорят за това (Йоан 11:5). Неговата любов към тях не беше любов на Спасител или Пастир, въпреки че добре знаем, че Той беше и двете за тях. Това беше любов на семеен приятел. Но макар и приятел, близък приятел, който можеше винаги, когато пожелае, да намери добре дошъл там; все пак Той не се намесваше в уредбата на къщата. Марта беше домакинята, заетата в семейството, полезна и важна на своето място; и Исус със сигурност ще я остави там, където я намери. Не беше Негова работа да променя или урежда такива въпроси. Лазар може да седи до гостите на семейната маса; Мария може да бъде отвлечена и оттеглена като в своето собствено царство, или в Божието царство в нея, а Марта да бъде заета и да служи (Йоан 12:1–3).
Нека бъде така. Исус оставя всичко това точно както го намира. Този, който не би влязъл в чужда къща непоканен, когато влезе в къщата на тези сестри и брат, няма да се меси в нейния ред и уредба, и това е в пълна морална приличие. Но ако някой от семейството, вместо да се държи на своето семейно място, излезе от него, за да бъде учител в Негово присъствие (Лука 10:40), Той трябва и ще възстанови Своя по-висш характер и ще оправи нещата божествено, въпреки че не би се намесвал или докосвал ги домашно.
