Тази удивителна молитва на Йов, идваща от самата среда на дълбоките му страдания, е достойна за нашето най-голямо внимание. Трудно е да се знае кога е написана книгата на Йов или епохата, в която Йов действително е живял. Повечето библейски учени, по различни причини, поставят Йов в много ранни времена. Някои вярват, че той е живял по същото време като патриарсите, намерени в Битие.
Йов искал думите му да бъдат вписани в „книга“ – „документ“ или „свитък“. Свитъкът би бил полезен за лесно разпространение и, веднъж прочетен, се надявал да не бъде забравен. Но за да е сигурен, той искал да бъдат гравирани върху скала. Някои от най-ранните писания на човечеството, които са били изучавани от археолози, не са били написани или запазени върху пергамент, а по-скоро издълбани в камък. Разбира се, това обяснява защо тези древни писания са били запазени. Те не биха издържали толкова дълго време, ако бяха написани върху нетраен пергамент. Това може би обяснява защо Йов искал думите му да бъдат гравирани върху скала с желязно перо – той искал да останат. Той искал паметник за думите си. Това може да е било пряк отговор на подигравката на приятеля му Билдад: „Паметта му изчезва от земята и той няма име сред прочутите“ (Йов 18:17; срв. Притчи 10:7).
Йов имаше нещо друго на сърцето си, освен да бъде запомнен. Веднага след молитвата си той пророкува: „Зная, че моят Изкупител е жив и Той ще застане накрая на земята“ (Йов 19:25). Това е, което той искаше да бъде записано, нищо за неговите изпитания, а за неговия Изкупител и надеждата за телесно възкресение (19:26–27). Бог отговори на молитвата на Йов и думите му са завинаги записани в Божието Слово.
