Като Божи народ, понякога се сблъскваме със ситуации като тази на Мардохей. Законът изискваше всеки да отдава почит на Аман. Едно е да уважаваш държавните служители, но съвсем друго е да почиташ човек, сякаш е Бог. Когато Мардохей отказа, царските слуги се чудеха какво ще се случи. Любопитството им не беше за реакцията на Аман; със сигурност очакваха той да се разгневи. Вместо това те се чудеха „дали думите на Мардохей ще устоят“. Колко решителен ще бъде той?
Забелязваме, че те ясно знаеха причината за поведението на Мардохей. Мардохей им беше казал, че е евреин, което означава, че те разбираха, че неподчинението му се дължи изцяло на връзката му с неговия Бог. И думите на Мардохей устояха, дори когато гневът на Аман се засили. Той не просто провокираше конфронтация. Царският закон пряко се противопоставяше на Божия закон и затова Мардохей не се подчини.
Този принцип е значим. Дори днес не ни е позволено да не се подчиняваме на закони, които просто не харесваме, дори ако те засягат християнското поведение. По-късно, когато Мардохей носеше вретище в своето страдание, той спазваше правилото, че никой във вретище не може да влезе през царската порта (Ест. 4:2). Той не се противопостави на този закон, твърдейки, че той пречи на изразяването на вярата му.
Нашата съпротива е ограничена до случаи, които пряко се противопоставят на Божията чест, Неговите морални закони или някаква християнска повеля като изричането на името на Исус (Деяния 5:28). Но ако сме водени от Духа – а не от плътта – да не се подчиняваме на закон единствено защото сме християни, тогава Сам Бог ще използва нашето свидетелство за Свое добро.
