„За мен да живея е Христос“ – това е християнският живот и опит в неговата пълнота. Често е отбелязвано и си струва да се помни, че християните имат много преживявания, които не са правилно християнски преживявания. Човекът, описан в Римляни 7, преминава през преживяване, което ще бъде за негово бъдещо благословение, но то не е правилно християнско преживяване, въпреки че е достатъчно ясно преживяване на християнин. Самият Христос, доминиращ и контролиращ вярващия толкова много, че единствената му цел е да живее за Неговата слава – това е, което Павел има предвид в горния стих. Това трябва да бъде преживяването на християните по всяко време. Но, уви, колко малко от нас го преживяват изцяло. То предполага предадена воля и тяло, предадено на Господа, Който го е изкупил, за да може да бъде използвано само за Негова прослава. Това е живот в най-истинския му смисъл и вероятно никой никога не го е преживявал толкова пълно, колкото апостол Павел.
Може би ще разберем по-добре преживяването „Защото за мен да живея е Христос“, ако за момент разгледаме какво означава животът за другите. Безхристният бизнесмен, чиято единствена цел и задача е да придобие богатство, би могъл да каже: „Защото за мен да живея са парите.“ Безгрижният търсач на светски удоволствия, ако кажеше истината, би казал: „Защото за мен да живея е светското удоволствие.“ Плътският човек, отдаден на самозадоволяване, би казал: „Защото за мен да живея е аз самият.“ Държавникът, ликуващ от аплодисментите на хората и жадуващ за световна известност, би могъл правдиво да заяви: „Защото за мен да живея е слава и власт.“ Но Павел би могъл да каже, и всеки християнин трябва да може да каже: „Защото за мен да живея е Христос.“
И само такива могат от сърце да добавят: „и да умра е придобивка.“ Смъртта не е враг за този, за когото Христос е всичко. Да живееш дава възможност да проявиш Христос тук долу; да умреш означава да бъдеш с Христос – нищо не може да бъде по-ценно от това!
