Докато стигнем до Йов в глава 19, той е „стигнал дъното“. Виждаме дълбоката му болка, обезсърчението му от обстоятелствата и, разбира се, въпроса му: „Защо?“ Той ще види и други тъмни дни, преди Господ да му се яви в глава 38. Той ще продължи дебата си с приятелите си, Елифаз, Вилдад и Софар, до намесата на Бога. Но в този ден, с разтърсващо кресчендо, Йов моли приятелите си: „Смилете се над мен, смилете се над мен, о, приятели мои, защото Божията ръка ме е ударила!“ (19:21–22). Но те пренебрегват молбата му и продължават с баналностите си.
В този момент Йов необяснимо казва: „Знам, че моят Изкупител живее.“ И не само това, но и че същият този Изкупител „ще застане най-накрая на земята.“ Йов обаче не спира дотук, а казва: „и след като кожата ми бъде унищожена, това знам, че в плътта си ще видя Бога.“ Значението на това е толкова просто, колкото и чудно: той изповядва, че ще преживее телесно възкресение! Той ще види Бога в плътта си, след като е преживял смъртта!
Можем само да заключим, че в най-мрачния си ден, докато е бил в най-дълбокото си страдание, Йов е имал прозрение, момент на божествено вдъхновение, и е изрекъл тези чудно пророчески думи. Бог ще го възстанови и ще го благослови в края на изпитанията му – наистина добър ден. Но неговото пророчество предсказва най-добрия му ден, който тепърва предстои, когато ще види своя Изкупител във възкресено прославено тяло. Това ще бъде и нашият най-добър ден. Помнете, когато сме в изпитание, като Йов, Бог все още може да ни говори.
