Митничарят Леви отговори на призива да последва Исус. Веднага той приготви голяма вечеря за новия си Учител в дома си. Всички присъстващи бяха допуснати да участват. Не беше толкова благородна компания, която се събра тук: фарисеите и книжниците презрително ги наричаха „митари и грешници“ и упрекваха учениците на Исус.
Когато Исус чу това, Той Сам пое инициативата да отговори за Своите ученици. Той не избегна въпроса. Той не се дистанцира от другите гости, не омаловажи характера им, а направи сравнение: както не здравите, а болните се нуждаят от лекар, така и не лицемерите и самоправедните се нуждаят от Него като Спасител, а грешниците.
Именно за тях Той дойде. Такива грешници Той призовава, като Леви, призован да седне на трапезата. Исус сега призовава към покаяние, към вяра. Той иска да преобрази хората.
Тази промяна започва в сърцето, като грешникът осъжда предишния си начин на живот пред Бога. Това е покаяние, и това е, което Леви току-що е направил. Но сега той живее по напълно нов, напълно различен начин: той сега живее за Исус Христос и за онези, които все още се нуждаят от Него като Спасител. Ето защо той Го е събрал със своите колеги и други митари, за да могат и те да Го намерят като Спасител.
Преживели ли сме самите ние тази спасителна, изцеляваща, преобразяваща сила на Исус? Ако да, какво правим, за да могат и други да Го опознаят, Спасителя на света?
