Докато се учим да се доверяваме на Господа, може би никое духовно предизвикателство не е по-трудно от чакането. Редица псалми и няколко от пророците повтарят тази молитва: „Докога?“ Това е викът на сърце, което вярва, че на Бога може да се вярва, докато същевременно остро усеща онази тъпа болка в душата, която често съпътства дълъг период на чакане.
Разгледайте Книгата Естир. Това е драматична история и често може да четем основните събития, без да забелязваме подробностите. Например, какво ли е било за Естир, Мардохей и всички евреи в Персия да викат към Господа, след като чули указа за тяхното унищожение? Отнело е около два месеца, преди да дойде частично решение чрез смъртта на нечестивия Аман, подбудителя на този указ; и още девет месеца, преди да получат пълно избавление от своите противници (Ест. 3:12; 8:9–12). Въпреки че не са записани конкретни молитви, можем да бъдем сигурни в тяхното интензивно моление, ден след ден и месец след месец, докато чакали да видят какво ще направи Бог.
В такива моменти е окуражаващо да осъзнаем, че Бог е действал дори по-дълго, отколкото ние сме били в беда. Събитията, записани в Книгата Естир, обхващат общо около десет години (срв. Ест. 1:3). Крайната нужда на евреите е продължила почти година; но Бог, по Своите тайни, тайнствени начини, е задействал Своите планове поне девет години по-рано. Толкова често в Библията откриваме, че Бог гледа на историята в дългосрочен план, използвайки действията на императори, злодеи и обикновени хора, за да осъществи Своите цели.
Може би тази молитва: „Докога, Господи?“ изразява вашата собствена мъка, докато се молите за някаква трайна скръб. И кой може да даде отговор? В Писанията на тези, които питат, почти никога не се отговаря с конкретно време. Но чакането на Господа има стойност само по себе си и един ден ще осъзнаем, че Неговите пътища са били съвършени.
