Този пасаж в Яков 5 показва, че всяко обстоятелство може да ни доведе до по-силно духовно здраве. Както се казва в стих 13, ако страдаме, трябва да се молим; ако сме весели, трябва да пеем на Господа. След това стих 14 пита: „Болен ли е някой между вас?“ Такъв случай изисква конкретна молитва от верни, зрели водачи на Божия народ. Разбира се, тази инструкция не забранява колективната молитва от всички нас. Но колко окуражаващо би било за някой болен да получи посещение от молещи се братя!
Освен това, времето за молитва може да доведе не само до физическо изцеление, но и до духовно възстановяване, защото стих 15 добавя: „Ако е извършил грехове, ще му се простят.“ Писанията ни казват да не приемаме, че болестите са резултат от грях (срв. Йоан 9:1–3; Фил. 2:25–30); но Писанията също така показват, че някои болести наистина могат да възникнат чрез грях (срв. Йоан 5:14; 1 Кор. 11:29–32). Детайлите на тази глава предполагат, че християните, които са болни, трябва поне да са готови да изследват сърцата си относно някой скрит грях.
Тук в Яков 5:16 изглежда, че нарушителят всъщност упорито е игнорирал и отказал да се покае за някакво лично прегрешение. А какво ще стане, ако сред молещите се за него е бил именно този, който е бил малтретиран? Какъв повод за съвестта на сгрешилия брат. В този точен момент, две от „един на друг“ на Новия Завет могат да бъдат практикувани по най-красив начин. Този, който е съгрешил, изповядва прегрешението си, а този, който е бил обиден, се моли. Незабавно настъпва духовно изцеление, не само между прегрешилия човек и Господа, но и между двама братя.
Грехът гнои в тъмнината на упоритото сърце, но той се разрешава в светлината на изповедта, молитвата и прошката.
