Псалмистът тук далеч не просто повтаряше неща, които беше чул. Сърцето му преливаше, цялата му душа се наслаждаваше да съзерцава „Царя“: затова той говореше това, което сам беше съчинил за Него, езикът му беше като перо на човек, който пише с лекота. Защото той не се опитваше да съчини нещо; по-скоро сърцето му преливаше, докато мислеше за Царя. Разбира се, Царят е Месията на Израел, чието идване всеки благочестив евреин очакваше с голямо очакване, Този, Който щеше да управлява в праведна и величествена слава.
Но колко по-голяма причина имаме днес за спонтанно поклонение на тази благословена Личност! Защото за нас Той е повече от Цар. Той е нашият Господ, вечният Син Божи, скъпоценният Син Човешки, нашият Спасител. Той е извършил вечно изкупление за душите ни в Своята несравнима жертва на неизразимо страдание, разкривайки чистата, безгранична любов на Отца. Колко по-красив е Той от всички човешки синове! Ние сме видели това и сме го познали във възвишената история на Неговия живот и на Неговата смърт, по начин, по който псалмистът никога не е виждал. Благодат се изля на устните Му, благодат, излята върху нас сега в резултат на тази благословена жертва. И Бог Го е благословил завинаги, възнаграждавайки Го, като Го е възвисил до Своята дясна ръка. Каква причина за преливащи сърца в благодарствена хвала!
