Мария Магдалена беше една от тези, които дълбоко обичаха Господ Исус Христос. Той я беше избавил от седем демона; следователно, като човек, който беше преживял благодатта на Господа, тя беше много привързана към Него (Лука 8:2). От нея научаваме, че сърдечната привързаност към Христос – дори когато липсва знание – е възнаградена с духовна интелигентност, а в нейния случай, дори отвъд тази на апостолите. На нея беше дадено поръчението от Христос да отиде при „Моите братя“ с изумителното послание, че Христос е възкръснал и ще се възнесе при „Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“. Към това се добавя фактът, че вярващите бяха „братя“ на Господа – за първи път тази връзка е пряко разкрита.
За Мария лично обаче, това първоначално беше труден момент: „Отнели са моя Господ и не знам къде са Го положили.“ Тя беше толкова заета с Него, че използва местоимението вместо личното Му име, предполагайки, че слушателите ѝ ще знаят за кого говори (виж Йоан 20:15). Нейната любов и преданост бяха възнаградени: „Мария!“
Тази сцена се развива в градина (19:41; 20:15), напомняне за грехопадението на човека. В тази градина виждаме и жена, измамена от силата на змията, която беше потопила човечеството в грях, отдалечавайки го от Бога. Но сега – какво обръщане! На жена, избавена от силата на Сатана, е дадено благословеното съобщение за нова връзка: Бог вече беше техен Отец, а те – братя на Господа! Поражението на Сатана трябваше да бъде чрез „семето на жената“ (Битие 3:15), и колко подходящо е, че посланието беше дадено на жена. Първата жена беше казала: „Змията ме измами и аз ядох“, но тази жена, Мария, стана избраният вестител на апостолите.
