Знаем израза „Какъвто бащата, такъв и синът“. Но наистина ли беше така с Амон? Всъщност Амон се различаваше от баща си в едно важно нещо. Може би вече сте забелязали това, когато четете делата му в горния стих: „той не се смири пред Господа, както баща му Манасия се беше смирил.“
Амон много добре знаеше какво се е случило с баща му и беше свидетел на промените в живота му. Но изглежда, че може да е било добре за баща му, но не и за него. Така той имитираше баща си във всичко, освен в едно! Той дори беше „погребан в гроба си в градината на Уза“ (2 Царе 21:26), същото място, където беше погребан баща му. Но що се отнася до смирението, той не го направи. И все пак, това беше наистина единственото необходимо нещо. Какъвто бащата, такъв и синът, освен в най-важното: покаянието. И той загуби всичко.
Амон царува само две години. Може би си е мислил, че времето е на негова страна. Да се наслади малко на живота, а след това, като баща си, да се покае. Не знаем, но едно нещо, което можем да запомним, е, че утрешният ден не е наш. Амон не можеше да разчита на утрешния ден, чакайки до по-късно, за да се смири пред Бога. И ние трябва да се научим „да броим дните си, за да придобием мъдро сърце“ (Пс. 90:12).
Ако „сега е денят на спасението“ (2 Кор. 6:2), то сега е и времето, когато можем да „служим на живия и истински Бог“, очаквайки идването на нашия Господ Исус Христос от небето (1 Сол. 1:9–10). Ако правим планове, нека кажем: „Ако Господ иска, ще живеем и ще направим това или онова“ (Яков 4:15).
Утрешният ден не е наш. Господ идва. Днес е денят, в който трябва да правим нещата, които са угодни на Него.
