Тома не беше в стаята, когато Христос за пръв път се яви на събраните ученици (Йоан 20:24). Другите Евангелия споменават този интересен ученик, но само в Йоан получаваме личните му подробности. Първата поразителна подробност е неговият прякор: „Близнакът“. Не е известно дали това му е дадено в детството или от Христос, който е имал навика да дава имена на учениците Си (Марк 3:17; Йоан 1:42). Тома е сравняван с „Йори“, героя от детските приказки за Мечо Пух: каквато и да е новината, той е способен да намери тъмния облак в нея.
Горната характеристика може да не е съвсем справедлива, но Тома изглежда е имал борби с вярата; той е трябвало да види, за да повярва. Можем да го опишем като много други преди и след него, като невярващ вярващ. Той наистина е вярвал, че Исус е Месията, но е имал трудности да приеме, че Той е бил възкресен от мъртвите след разпъването Му.
Каква благодат виждаме в отношението на Господа към съмненията на Неговия борещ се, обезсърчен ученик! При второто явяване на Христос пред учениците, Тома присъстваше (20:26–27). Той веднага е посочен от Господа, Който не би искал той (или ние) да останем в неверие по толкова важен въпрос: „Протегни пръста си тук и погледни ръцете Ми… Не бъди невярващ, а вярващ.“ Отговорът на Тома е вълнуващ: „Мой Господ и мой Бог!“ Това е една от най-ясните изповеди за божествеността на Христос в цялата Библия. Друг урок тук е, че Тома, като представител на всички ученици, показва, че те не са били лековерни хора, предразположени или податливи на басни; този факт повишава надеждността на свидетелството на Писанието за възкресението на Христос. Можем да благодарим на Тома – невярващия, сега вярващ ученик – за това.
