Така имаме две неща, а именно „бдение“ и „действие“. Кое цени Христос най-много? Първото, безспорно, както се доказва от по-високата награда, свързана с него. Да ни служи Христос в слава е нещо далеч над всяка позиция, която Той може в Своята доброта да ни възложи.
Нека тогава, братя, винаги помним, че нашият благословен Господ цени преди всичко онова любящо отношение на сърцето, което се изразява в бдение за Неговото завръщане. Без съмнение е благословено и важно да бъдем намерени и „действащи“, каквото и да ни даде да правим, било то да метем кръстовище или да евангелизираме нация; Той няма да позволи и най-малкият акт на служение да остане без възнаграждение. Не че Той цени служението по-малко, но цени бдението повече, и ние можем да разберем това; дори самата природа ще ни го научи.
Да предположим, че главата на семейството отсъства от дома; на слугите е казано да подготвят всичко за неговото завръщане и всеки ще бъде намерен да върши своята определена работа. Те ще кажат: той се прибира; трябва да видим и да имаме всичко наред и правилно за него. Това е както трябва; но няма ли нещо много по-дълбоко и по-високо от това? Няма ли нещо, което да отговаря на сърцето на този отсъстващ? Разбира се, че има; има искрения копнеж на любяща съпруга, без който най-добре подредената къща би била само бедно, студено, безрадостно място, в което да се върнеш.
Така е и с нашия възлюбен отсъстващ Господ. Той цени преди всичко нежните, искрени копнежи на сърцата ни да видим Неговото лице. О, нека развиваме повече от това, възлюбени в Господа; нека се погрижим да бъдем от онези, които обичат явяването на нашия обожаван Господ и Спасител!
