Какво правим с това, което нашият Господ ни е поверил да използваме за Негова слава? „Търгувайте, докато дойда“, ни е казал Той (Лука 19:13). Притчите на мъдрия цар Соломон ни дават практически насоки как да използваме това, което Той ни е дал, за максимална полза и печалба, докато очакваме Неговото завръщане. Нека разгледаме една от тях.
Много израилтяни били земеделци. Те отглеждали ечемик и пшеница на своите парцели, за да хранят добитъка си и семействата си. Докато човек вървял напред-назад през подготвеното си поле, носейки торба със зърно от миналогодишната реколта, той хвърлял шепа след шепа, разпръсквайки го равномерно по земята. Зърното щяло да покълне, да порасне и да узрее, като с времето щяло да даде реколта тридесет, шестдесет или сто пъти повече от това, което е посял.
Въпросът, който земеделецът трябвало да обмисли, бил колко от миналогодишното зърно да посее и колко да запази за храна или за продажба до следващата реколта. Нашият стих ни казва, че зърното, което щял да разпръсне в полето си като семе, щяло да даде много повече. Ако предпазливо запазел повече за себе си, отколкото наистина му трябвало, щял да загуби много потенциална печалба по време на жътва. Това, което е разпръснал, не го е изхвърлил! Той го е посял с вяра, доверявайки се на Бога за Неговата богата благословия – за слънце и дъжд и всичко останало, необходимо за изобилна реколта.
Това е жизненоважен принцип в живота! Във 2 Коринтяни 9:6 той се прилага към нашето даване на Господа: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“ Нека бъдем насърчени: това, което даваме на Господа, не е напразно. Той ще задоволи нуждите ни, ще умножи семето, което сеем, и ще увеличи плодовете на нашата праведност за Негова слава.
