Нещо, което е поразително в характера на Йосия, е неговата упоритост, въпреки факта, че изглеждаше, че няма бъдеще, каквото и да правеше! Неговата отдаденост на Бога беше непоколебима! Нищо нямаше да го спре да действа според „думите на завета“.
След като чу, че Божият съд идва, но също така, че той ще умре в мир и няма да попадне под този съд, Йосия се посвети още повече! „Царят застана на мястото си и сключи завет пред Господа, да следва Господа и да пази Неговите заповеди, Неговите свидетелства и Неговите наредби с цялото си сърце и с цялата си душа.“
Благочестието на Йосия е забележително! Защо да продължава в кауза, която изглежда изгубена? Той знаеше, че това няма да промени идването на Божия съд, но въпреки това беше решен да продължи за Господа. Йосия не е мислил за личните си интереси, а за тези на Господа.
Днес, ако всичко изглежда морално мрачно, ще живея ли за себе си или за Господа, като правя това, което Му е угодно? Нашият Господ Исус имаше неподражаем плам за Бога, но Той ни кани да Го следваме. Ние сме насърчени, в тези последни тъмни и студени моменти на нощта, точно преди изгрев слънце, да продължаваме неуморно да вървим по пътя, който Господ е определил за нас.
Нека вървим внимателно със силата, която Господ ни дава, а не със силата на старата ни природа. Нека вървим по Духа по този път, който е труден, но толкова одобрен от Господа, Който ще възнагради верния слуга. Господ идва! Нека бдим, бъдем верни на Господа и се молим да бъдем запазени така, докато Той дойде!
