Нашият стих по-горе е второто споменаване на овена в Писанието. На Авраам е казано да вземе сина си, единствения си син, когото обичаше, и да го принесе в жертва на една от планините на Мория.
Тази глава ни дава красива картина на божествения Отец и Неговия божествен Син, когото Той обича: „Отец обича Сина“ (Йоан 3:35). Виждаме в тип Отец и Син, които отиват заедно към великото дело на жертвата на кръста (Битие 22:6, 8). Колко струваше на Отец да даде Своя Син! Колко струваше на Сина да даде Себе Си за нас! Исаак на олтара също говори за нашето отдаване на себе си като „жива жертва“ (Римляни 12:1). Вече не трябва да живеем за себе си, а трябва да живеем, за да угодим на нашия Спасител (2 Кор. 5:15).
Каквито и уроци да научим по този начин, обаче, самият Исаак не беше лично подходящ да бъде жертва на Бога. Той е включен в изявлението на Римляни, че „всички са съгрешили“ (3:23). Тогава виждаме, че за Авраам е осигурен заместник. Един овен беше хванат в гъсталака за рогата си. Той беше принесен вместо Исаак, точно както Христос беше принесен вместо нас.
Той беше хванат за рогата си, което говори за неговата сила; но самият овен остана без недостатък и подходящ за жертва. Отново сме насочени към благословения Един, Който е нашият „Всемогъщ Спасител“. Овенът, разбира се, не можеше доброволно да се даде. Но Божият Син ни е възлюбил и е дал Себе Си за нас. Днес, нека сърцата ни откликнат на такава голяма любов и такава голяма жертва!
